Този сайт използва "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Гражданска Отговорност Калкулатор
  • Селскостопански застраховки

    Обект на застраховката и покрити рискове

    Страна на застрахователния договор по този вид застраховане могат да бъдат всички физически и юридически лица, които имат ин­тереси, свързани с отглеждането на земеделски култури. Застраховката е доброволна. Всяко застрахователно дружество определя културите и рисковете, за които то може да поеме отговорност.

    Обект на застраховката е продукцията, за която се отглеждат кул­турите. Културите се обособяват в отделни застрахователни (рискови) групи.

    Първа група - житни и варивни култури;

    Втора група - окопни, царевични, оризови, маслодайни;

    Трета група - зеленчуци, бостани, медицински растения, цветя;

    Четвърта група - тютюн и влакнодайни;

    Пета група - лозя, маточници и лозови вкоренилища;

    Шеста група - овощия и разсадници;

    Седма група - засети треви (едногодишни и многогодишни);

    Осма група - земеделски култури и цветя отглеждани в оранжерии


    Посоченото деление е условно. Всяко застрахователно дружество само определя броя и съдържанието на рисковите групи. Разделянето на земеделските култури на групи се прави тъй като тежината на щети­те при различните видове култури е различна. Например, последиците от градушки с еднаква интензивност за зеленчуковите растения и за захарното цвекло са различни. Така е защото продуктът на захарното цвекло е защитен (той е в земята). Освен това неговата възстановител­на способност е много по-голяма от тази на зеленчуците. Следовател­но тарифното число за зеленчуковите култури ще бъде по-високо от тарифното число за захарното цвекло. Тъй като не е възможно всяка култура да бъде обособена в отделна рискова група (най-вече поради застрахователно - технически съображения, свързани с оценката на риска), културите се обобщават в рискови групи. Във всяка група по­падат видове земеделски култури които са сравнително хомогонни по отношение на тяхната изложеност към най-важните рискове, които ги застрашават.

    По принцип могат да се застраховат всички групи земеделски кул­тури на застрахования, или само отделни групи култури. Застраховат се всичките засети или засадени декари от блока (парцела). Неспазването на това изискване води до редуциране на щетата със съотношението на застрахованите декари от блока към числото на всичките декари на блока. Причината за това е невъзможността да се докаже, че именно за­сегнатите от случайното събитие декари са застрахованите.

    Застрахователните дружества предлагат застрахователна защита за най-често срещаните събития. Това покритие се нарича основно и обикновено включва събитията градушка, буря, проливен дъжд и по­жар или само някои от тях. Застрахователното покритие, по желание на потребителя, може да бъде разширено чрез включване на допълнител­ни рискове. Към последните се отнасят: осланяване, измръзване, навод­нение, киша, запарване, диви животни, летателни апарати и други по­добни. Разширяването на отговорността на застрахователя се извършва срещу плащане на допълнителна застрахователна вноска.

    От застрахователното покритие по принцип се изключват съ­бития, които имат катастрофичен характер (суша) или са свързани с умишлени или грубо-небрежни действия на хората (болести и неприя­тели, разливане на химикали, скъсване на напоителни съоръжения, уве­личаване на щетата поради непроведени агротехнически мероприятия, неприбиране на реколтата в обичайните за района срокове и др.)


    Отговорността на застрахователя, за разлика от момента в който застраховката влиза в сила, започва да тече от различни фази в разви­тието на културите:

    а) за култури, които се сеят и за картофи - от момента на поник­ването им;

    б) за култури, които се садят - от момента на разсаждането им на постоянно място;

    в) за ягодови и малинови насаждения - от момента на тяхното цъ­фтене;

    г) за овощията - от момента на формиране на плода;

    д) за розовите градини - от момента на появата на розовите пъп­ки и т.н.

    Тази застраховка е една от малкото, при които момента в който застрахователният договор е сключен и момента в който влиза в сила отговорността на застрахователното дружество са различни. Уточнява­нето по безспорен начин на фазите в развитието на растенията в общите условия намалява възможностите за конфликти със застрахованите при уреждането на щетите. Например ако отговорността на застраховател­ното дружество за овощните градини започва от момента, когато има формиран завръз а щетата възникне във фазата цъфтеж, няма основа­ние за застрахователно плащане. Застрахователните дружества могат да предложат покритие и за фаза цъфтеж. Това обаче е свързано с увелича­ването на риска, поет от тях а от там и на застрахователната премия.

    По отношение на риска пожар застрахователната защита продъл­жава докато културите са на корен. За останалите рискове отговорност­та на застрахователя се прекратява в момента на вдигане на реколтата от нивата, но не по-късно от обичайните срокове за прибиране на реколта­та за дадения район. Застрахователите ограничават покритието си само за количествените загуби. От застрахователно-техническа гледна точка обаче няма причина те да не поемат отговорност и за щетите, причинени на земеделските стопани поради намаляване качеството на земеделската продукция, поради въздействието на случайни, обективни причини.

    Застрахователна сума и застрахователна вноска

    Застрахователната сума по застраховката на земеделските култу­ри се определя от застрахователната стойност на културите. Последна­та зависи от очаквания добив от декар и очакваната изкупна цена за продукцията от съответния вид култура. Застрахователните дружества обикновено определят минималната и максималната застрахователна сума. Застрахователната сума се отнася за главния плод, за който кул­турите се отглеждат. Изключение се прави за лен, коноп, при които за­страхователната сума се разпределя между основния и допълнителен продукт. Застрахователната сума може да се разпределя също по косит- 6и (за двукосните фуражни култури и фуражните култури за семе) или по беритби (при доматите). Възможно е прилагане на франшизи.

    Застрахователната вноска се изчислява, съгласно приетата от за- страхователя тарифа. Тя се изплаща наведнъж при сключване на застра­ховката, но застрахователят може да разреши и нейното разсрочване. При поискване от застрахованите, застрахователят може да им върне застрахователните вноски в следните случаи:

    а) за незасетите площи;

    б) за изцяло непоникналите култури;

    в) за изцяло унищожени култури, ако още не е започнала отговор­ността на застрахователя.

    Искането за връщане на вноската става в рамките на срок, упоме­нат в общите условия на застраховката. Неспазването на срока е основа­ние застрахователят да не върне вноската. Вноската се връща след оглед на терена, направен от застрахователя.

    Застрахователното дружество задържа част от застрахователната вноска, която трябва да върне на застрахования за покриване на извър­шените от него аквизиционни и административно-стопански разноски.

    Застрахователната вноска се определя на базата на тарифните чис­ла. Тя се диференцира в зависимост от:

    а) рисковата група, към която се отнася конкретния вид земедел­ска култура;

    б) изложеността на терена, върху която е засадена или засята кул­турата на основните събития.

    Застрахованият е длъжен да се грижи като добър стопанин за сво­ето застраховано имущество. Това означава, че той трябва да спазва всички агротехнически изисквания по отглеждането на застрахованата култура и да вземе всички зависещи от него мерки за предпазването на тези култури от повреждане и унищожаване. При възникване на щето- носно събитие, застрахованият е длъжен да вземе всички мерки за спа­сяване на оцелялата част от земеделските култури, чрез допълнителна обработка на почвата, напояване, организиране на борба срещу непри­ятели и болести и пр. Ако това не се извърши, застрахователят е в пра­вото си да не отговаря за увеличения размер на първоначалната щета.

    Застрахователно обезщетение

    При настъпване на застрахователен случай, застрахованият е длъ- жен да уведоми застрахователното дружество за възниквалите щети в срок установен в общите условия на застраховката. Неспазването на този срок може да има за последица отказване на застрахователното обезщетение, освен ако причините за забавяне са основателни.

    Застрахованият е длъжен да осигури на застрахователното дру жество всички данни, сведения, информация свързани с установяване размера на щетите.

    За оценка размера на щетите застрахователното дружество може да извърши два огледа - предварителен и окончателен.

    Предварителният оглед се извършва когато застрахователният случай е настъпил в ранна фаза от развитието на растенията и щетите са от такъв характер, че не се налага площите да се презасяват или пре- засаждат. Този оглед цели да бъдат определени щетите причинени от съ- бития, за които дружеството носи отговорност към момента на тяхното възникване. Предварителната оценка може да се превърне в окончателна само ако впоследствие продукцията на застрахованата култура бъде унищожена напълно от незастраховани събития. Фактическият размер на щетата се установява едва при окончателния оглед. По този начин се вземат предвид възстановителните способности на растенията.

    Окончателният оглед се прави непосредствено преди прибирането на реколтата.

    В неговото извършване участват представител на застрахователя, агроном-оценител и представител на застрахования. Тази комисия уточнява: големината на пострадалата площ, причините за възникване на щетата, процентът на щетите причинени от събития посочени в застрахователния договор, спазването от застрахования на агротехниче- ските мероприятия.

    Ако застрахователното събитие настъпи по време когато културата се жъне или бере, прибирането на продукцията продължава, като застрахованият длъжен да остави неприбрани парцели. Например, нивите до 10 декара могат да бъдат разделени на четвъртини и във всяка четвъртина да бъдат оставени по 5 кв.м. неприбрана култура. При по- големите имоти броят и размерът на неприбраните площи се увеличават, като условието е извадката да бъде представителна.

    Размерът на щетата се установява на базата на неприбраните учас- тъци, разположени равномерно по територията на засегнатата култура. Установява се броя на повредените или унищожени от застрахователните събития растения и общия брой на растенията на неприбраните участъци. Отношението между двете величини дава процента на ще­тата. За да се получи размера на застрахователното обезщетение, този процент се умножава със застрахователната сума на засегнатата площ. Когато културата е унищожена и площта трябва да се презасади или презасее, застрахователят възмездява извършените до момента разхо­ди. Застрахователното обезщетение обикновенно се определя предва­рително като процент от застрахователната сума (напр. 25%).

    Допълнителните разходи направени от застрахования за ограни­чаване на щетите по принцип са за сметка на застрахователя, незави­симо от тяхния ефект, стига да са целесъобразни. Плащанията на за­страхователя (за възникналите щети плюс разходите за намаляване на щетите) в никакъв случай не могат да надвишат застрахователната сума за пострадалата площ.

    Застраховане на трайните насаждения

    Трайните насаждения се застраховате като дълготрайни активи. За тях е организирана самостоятелна застраховка, обект на която са са­мите растения (дървета, лозя, храсти) но не и продукцията от тях. Целта на застраховката е да бъдат осигурени средства на земеделските стопа­ни за възстановяване на трайните насаждения, в случай че те бъдат ув­редени от действието на случайни събития.

    Растенията, като обект на застраховката се разделят на две групи:

    а) растения, които още не дават продукция;

    б) плододаващи растения.

    Към първата група се отнасят трайните насаждения през периода от засаждането им, до започването на тяхната експлоатация. Застрахо­вателната услуга за тях покрива определен, според вида на трайните насаждения, процент от разходите, направени за закупуване на посадъчен материал и за неговото засаждане.

    Втората група включва трайните насаждения през периода на тях­ната експлоатация. Застраховката покрива както разходите за закупу­ване на растенията и за тяхното засаждане, така и разходите свързани с тяхното отглеждане до достигане на експлоатационна възраст. Отчита се амортизирането на растенията за времето от момента, в който те са влезли в експлоатационна възраст, до момента в който се сключва за­страхователния договор.

    Времето за сключването на застраховката обикновено е от 15 ап- рил (за лозята от 1 май) до 15 октомври. Това ограничение е възприето за да бъдат избегнати конфликти със застрахованите ( най-вече във връзка с антидатиране на договорите), по отношение на съществените за трайните култури рискове. Срокът на застраховката е една година. Възможно е застрахователният договор да бъде сключен и за срок по- къс от година.

     Застрахователното покритие се отнася за рисковете, които са най- опасни за трайните насаждения. Такива са: градушка, буря, пожар, из­мръзване, снеголом.


     Застрахователната сума се определя от застрахователната стой­ност на трайните насаждения. За да могат застрахованите да адаптират застрахователната сума към своите индивидуални потребности, застра­хователните дружество обикновено определят минималния и макси­малния размер на застрахователната сума, като предоставят правото на застрахования да посочи избраната от него сума, в рамките на очерта­ния от застрахователното дружество интервал. Застрахователната вноска се определя от застрахователната сума и от тарифното число. Големината на последното зависи от местонахож­дението на трайните насаждения, вида на насажденията, тяхната гъс­тота и възраст. Факторите, според които се диференцират тарифните числа се определят от конкретното застрахователно дружество.

    Селскостопански животни:

    Обект на застраховане при селскостопанските животни са: едър рогат добитък (говеда, биволи), еднокопитни (коне, магарета), дребни рогати животни (овце, кози), свине, птици, риба, кучета, и кошери с пчели. 

    Покритието по тази застраховка включва смърт или принудително клане (унищожение) в резултат от възникнал пожар и природни бедствия. При отделните застрахователни компании е възможно  договарянето на допълнителни покрития срещу допълнителна премия, като например покриване на щети от очаквана и загубена продукция на мляко, злополука, заразни и незаразни заболявания, медицински разноски при проведено лечение вследствие непредвидено събитие и други.






     

 

Вход

  1. Забравихте си паролата?

Регистрация

Гражданска Отговорност Калкулатор