Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме вашите лични данни. За осигуряване на правата ви по Общия регламент за защита на данните, Ви молим за вашето съгласие. Страницата на Ай енд Джи Брокерс използва бисквитки (cookies), за да функционира правилно и да подобри своята ефективност. За повече информация: "Политиката за бисквитките"

Не Да
Не Да
Не Да
Съгласен съм

Отношение към риска

ПУБЛИКУВАНО НА: 25 април 2018
Отношение към риска image

Рискът представлява начина, по който човешкото съзнание се опитва да разбере и класифицира всички сили и случайни обстоятелства в света, които могат да причинят смърт, нараняване, щета и загуба. Този текст изхожда от предварителното условие, че икономическата дейност осигурява механизъм, посредством който човечеството смекчава въздействието на рисковите събития върху отделните индивиди. Следователно икономическите форми на организация (домакинства, магазини, ферми, компании) са допълнителните механизми, посредством които елементите в общото финансиране на намаляванетона риска достигат до отделните индивиди.

Колкото по-голяма икономическа дейност предприемат хората, колективно във фирми или индивидуално, пред толкова повече рискове се изправят и толкова повече рискови събития има вероятност да настъпят.

Ако не се намерят средства, позволяващи на фирма или семейство, преживели рисково събитие, да преодолеят последицитеот събитието, това семейство или фирма може да загинат. Дори ако оцелеят, те може да са по-неефективни участници за икономиката (а оттук с по-малък перинос за потенциалното благосъстояние на всеки), отколкото биха били, ако имат достъп до средствата, необходими за пълното възстановяване от бедствието. Така че всеки има интерес от това всяка фирма, всеки работник и всеки потребител да са в състояние да се върнат към пълна икономическа активност след преживяна загуба вследствие на рисково събитие. Точно поради тази причина социалистите твърдят, че правителството би трябвало да поеме пълната и абсолютна отговорност за финансиране на загубите.

Някои хора намират концепцията за риска ужасяваща и считат, че в скромните им доходи няма достатъчно ресурс за осигуряване на разумно финансиране на рисковите събития. Ако един стопанин реши да несе застрахова и няма спестявания, с които да се възстанови след сериозно рисково събитие, тогава едно наводнение на къщата му от разливане на вода от река или канализацията ще представлява бедствие за него. Стопаните, които смятат, че най-малко могат да си позволят застраховка, често са тези, които най-много се нуждаят от нея (или някакъв неин еквивалент), ако не искат да се лишат от малкото, което имат.

От друга страна, някои хора просперират с приемането на факта, че „трябва да спекулираш, за да акумулираш“ и поемат големи рискове, пропорционални на богатствата си.

Също и в случая с бизнес средите – някои не са толкова склонни да поемат риск, докато други са дори агресивни в тази посока. Тази разлика понякога е функция от етапа в жизнения цикъл, достигнат от бизнес организацията. Една начинаеща нова компания е готова да поеме рискове, които по-зряла отганизация (и нейните акционери) биха сметнали за неприемливи. Но това съвсем не винаги е фунция от корпоративната зрелост или недоравитост. Естеството на регулатовния режим, отношението към риска от страна на главните акционери, природозащитниците и предприемчивостта на директорите, всички те са съществени фактори заопределяне степента на приемане на риска, която една компания показва. Някои промишлени отрасли обикновено са по-предпазливи да поемат риск отколкото други, но във всеки един отрасъл има компании, поемащи риск в по-голяма и в по-малка степен. Част от обяснението е в психологията на фирмените ръководители. Много зависи от стратегията, която фирмата е решила да следва и все по-важни са съзнателните решения относно управлението и финансирането на риска.

Рискът съпътства човешкия живот, той не може да бъде избегнат.

Икономическата дейност е съществена за осигуряването на ресурси, защитаващи хора от рискови събития и позволяващи им да се възстановят от тях. Цялата икономическа дейност е изложена на риск.

Последствията от рисковите събития могат да бъдат направени поносими и да се преодолеят, ако е налице финансиране, покриващо разходите по възстановяването. Застраховането е най-известното и изпитано средство за финансиране на риска, но има и други методи.

Източник: Дейвид Е. Бланд "Застраховане: принципи и практика"