Този сайт използва бисквитки

Страницата на Ай енд Джи Брокерс използва бисквитки , за да функционира правилно и за да подобри своята ефективност. За повече информация: "Политиката за бисквитките"

Рискът и застраховането

ПУБЛИКУВАНО НА: 23 април 2018
Рискът и застраховането image

Произходът на застраховането е толкова далече в историята на цивилизацията, че не е точно установен, Макар че е относително леснода се открят останки от сгради, произведения на изкуството и други материални следи от минали цивилизации, то трудно е да се установи как точно тогавашните жители в градовете са организирали дейностите, свързани със системата на услугите в своята икономика. Сред най-внушителните материани останки от праисторически, древни, срдновековни и ранни съвременни цивилизации са хамбарите, в които хората складирали храни за непредвидени случаи. Библейската притча за Йосиф, който обяснява съня на египетския крал, е илюстрация за принципа, на който тази услуга е била организирана. Опитаът показва, че понякога реколтата е лоша или че нашественик възпрепятства жителите на града да я приберат от околните местности. Възможно би било да се остави на всяко домакинство само да се подсигури за такава ситуация, но още на тогавашните жители на градовете става ясно, че създаването на колективни или общи запаси е по-ефективно. Един умерен данък в годините на изобилие, когато цените на храните са ниски може да бъде събран от всеки, който е състояние да си го позволи. С тези пари могат да се закупят култури, особено пшеница, които да бъдат складирани. Фермерите са щастливи, защото продават повече (и на по-добра цена) отколкот биха получили, ако властите не купуват храна на пазара.

В края на петнадесети век, когато европейците започват епичните пътешествия към Азия и Америка, довели до така наречената „търговска революция“ (която изпреварва по-известната „индустриална революция“), идеите за идентифицирането на риска и за създаване на общ фонд се обединяват. Ако малка флотилия от малки кораби успееда стигне от Европа да речем до Инфонезия, да осъществи там търговия и да се завърне с товари от екзотични стоки, съществува риск някои от корабите да не се завърнат от това пътуване. Бурите може да потопят някои плавателни съдове; някои могат да останат без провизии (или всички членове на екипажа да починат от болести); някои от корабите можеда се изгубят поради недобра навигация; някои съдове могат да потънат от претоварване, лоша конструкция или в резултат вредното действие на дървоядни насекоми. Изглеждало разумно за хората, които инвестират в такива начинания, да поделят риска помежду си така, че да не изгубят цялата си инвестиция вследствие на случайността точно техните плавателни съдове да изчезнат.

Открити били два начина за посрещане на тази потребност. Единият бил да се създаде акционерно дружество, по силата на което група инвеститови съвместно инвестирали в група кораби със съвместен товар, като по този начин поделяли помежду си риска от загуби, както и печалбата, която можела да се реализира от предприятието като цяло. Другият начин бил застраховка – система , при която собственикътна кораба и/или товара (който може да е отделен човек или компания) предлагал пари в брой на други хора, ако те се съгласят да го обезщетят в случай, че въпросният корабне успее да завърши определеното пътуване. По този начин, акционерното дружество и застраховането започнали взаимно да се допълват. Определена група лицаили компании получавали премии в брой срещу обещанието да платят обезщетение на собственика на кораба при неговата евентуална загуба. Тези застрахователи създавали общ пул от ресурси, от който обещавали да плащат дължимата компенсация на застрахованите, ако настъпи застрахователно събитие.

През ранните етапи на този процес, ако настъпело застрахователно събитие, застрахователите трябвало да продадат нкакво имущество (или да теглят средства от банковата си сметка), за да изплатятдължимото на застрахованите. Този принцип все още се прилага в Лойдс по отношение на т. нар. Natural Names, или Естествени имена, при които същото това обещание за плащане продължава да е основана договора. Лицата, които стават „естествени имена“ при Лойдс, обещават да плащатот своето лично състояние, ако рискът, който са приели, настъпи. Терминът „подписвам“ означава точно това, което се съобщава с него: изготвя се документ, който идентифицира „риска“ (застрахования обект, обстоятелствата и периода от време, за който той е застрахован), като застраховащото го лице записва в края готовността си да поеме част от целия „риск“.

Не след дълго някои бизнесмени открили, че много членове на обществото не желаят да поемат такива големи рискове, на такава индивидуална основа, каквато се съдържа в начина на застраховане при Лойдс. По тази причина застрахователния контекст била потърсена концепцията за обединяване на капиталите. Хората били поканени да купуват акции от застрахователни компании. Компаниите наемали специалисти, които подписват рисковете. При настъпване на риска, компанията плащала на застрахованите обезщетение от фонда, който държала като инвестиции. Фондът бил създаван от парите, които компанията получавала от продажбата на акции на акционерите, плюс дохода от инвестиране то на фонда, плюс премиите, платени от застрахованите, минус платените искове, направените разходи и разпределените дивиденти. При сполучливи изчисления от професионалните застрахователи за това какъв„риск“ да поемат и какви премии да изискват за всеки „риск“,фондът винаги би бил в състояние да плати дивидент на акционерите, за дабъдат те удовлетворени от своята инвестиция.

В началото, основно поле за застраховане от компаниите била застраховката срещу пожар. В селското общество, предшестващо урбанизацията, всички съседи се събирали, за да помогнат при възстановяването на изгоряла къща – действал принципът на директна взаимопомощ. За разлика от това, на една градска улица, съседите на семейство с изгоряла къща има;и специфични професии (тъкачи, обущари, чиновници или продавачи на риба) и нямали нито умението, нито времето да помагат на своите съседи да възстановяват дома си след пожар. Вместо това, за всички тях било по-удобно да плащат премии на застрахователна компания, която обещавала две неща: да осигури протовопожарна услуга (потушаване на пожари с цел прдотвратяване на разпространението им към други къщи и минимизиране размера на пожара) и да обезщети всеки притежател на полица с пари в брой, позволяващи му да наеме необходимите специалисти (строители, облицовчици, дърводелци и т.н.), които да възстановят щетата (или в краен случай – да построят наново къщата).

Пралелно със застраховката срещу пожар се появили и животозастрахователните фондове. Целта е да се осигури определенасума при настъпване на на случая, описан в полицата. Не съществува несигурност по отношение на смъртта на човек: всеки ще умре, но съществува несигурност относно продължителността на всеки човешки живот. Само една част от хората умират през дадена година, като смъртните случаи са разпределени между всички възрасти – от 1 ден до около 110 години (въпреки, че в повечето случаи продължителността на живота е по-малка от 80 години). В контекста на материалното съществуване, човешкият живот има неизмерима стойност и не е възможно някоя организация да осигури на човек стойност, компенсираща загубата на неговия живот. Поради тази причина животозастрахователните договори са за определена сума. Лицето, чийто живот е застрахован (или лице имащо законен интерес, като съпруг/а) плащат част от своя доход на застраховател, така че да получат определена сума пари или при смърт на застрахования, или когато след няколко години настъпи падежът на полицата (без застрахованият да е починат).

Животозастраховането е форма на спестяване в полза на застрахованите, на издържаните от тах лица или на техните бизнес партньори.

От първичните „видове“ застраховане (морско,пожар, живот) са се развили широк спектър застрахователни видове.

 

Източник: Дейвид Е. Бланд "Застраховане: принципи и практика"