У нас отдавна се шири схващането, че българите не застраховат имуществото си не заради друго, а просто защото нямат такава традиция. Това обаче изобщо не е вярно. Малко хора знаят, че преди 9 септември 1944 г. голям процент от хората е застраховал своите притежания - застраховани са били не само домовете и обзавеждането, но и работилници, фабрики, складове и всички съоръжения и машини, намиращи се в тях.
В селскостопанския отрасъл най-често застраховани са били животните, а по-рядко и произведената продукция. Докато сред жителите на градовете разпространени са били застраховките за живот и здраве, като те са се явявали като тип спестявания. Характерно е било, че те са се сключвали за определен срок от време, след който в случай, че застрахователното събитие не е настъпило на застрахования се връща цялата сума заедно с всички натрупани лихви. Заради това тези застраховки са се явявали по-доходоносни дори и от депозитите в банките.
След идването на комунизма у нас обаче българите започват да губят навика си сами да се грижат за имуществото си, тъй като социалистическия строй държавата започва да събира определени суми за застраховка. Те са се изплащали от гражданите заедно с данъка за собственост и таксите за смет. Тези пари са се превеждали директно към единствената съществуваща тогава застрахователна институция.
Парадоксален е фактът, че много от хората тогава дори не са знаели, че имат сключена застраховка и в случаи на инциденти с имуществото им са се опитвали сами да разрешат проблема. А онези, които са били наясно, че заедно с данъка си плащат и застраховка, са приемали това като част от механизма, който държавата задвижва за защита на населението си.
С идването на демокрацията след 1989 г. монополът на държавата се преустановява и на пазара се появяват множество частни застрахователни дружества. По този начин топката отново се връща в полето на хората и собствениците пак сами трябва да защитават имуществото си. Социалистическият режим обаче се оказва твърде дълъг и и до днес изглежда невъзможно отново да се появи чувството на отговорност, което е било типично за българите през първите четири десетилетия на миналия век. И това не може да се промени вече над 25 г.
Днес на широко обществено обсъждане е въведен въпросът за въвеждането на задължителна застраховка имущество. Това се предлага с оглед на факта, че България се намира на сеизмична зона, на която често се получава разместване на земните пластове, в следствие на което се случват силни земетресения.
А различни статистики твърдят, че днес застраховани са едва 10 % от жилищата в България, въпреки че на застрахователния пазар постоянно се появяват нови и примамливи оферти. Изследователи в областта твърдят, че по-голямата част от застраховките се сключват по задължение - заради ипотеки или банкови заеми.
За да се променят тези тревожни статистики, участие в процеса трябва да вземат както застрахователните дружества, така и самите хора. Първите трябва не само да представят продуктите си като изгодни финансово, но и ясно, кратко и точно да обяснят на потенциалния застраховащ се какво точно ще получи за дадената цена. Обществото пък трябва да промени начина си на живот и мислене като цяло.