Определя се от деня, в който се пада през текущата година Великден (отбелязва се седем седмици преди Великден).
От стари времена Прошката е сред великите символи на човешкият морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка. Затова на този ден църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст, тъща, братя и сестри, кумове и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините като изричат традиционните думи на прошката „Прощавай мале, тате…“ – „Простено да ти е, Господ да прощава“ е задължителния отговор.
На сирнишката трапеза се яде за последен път млечна храна. Същинските пости започват с поднасяне на халва, за да измие всеки зъбите си от блажното. Цялата седмица преди Сирница, тъй наречената Месопусна неделя преминава под знака на неустоима жизненост и любов, връзват се люлки, играят се хора сякаш за последно, защото от тук на сетне започва пост, въздържание и смирение. Чрез бурно, всеобщо веселие, прошка, любов и огнени магически ритуали, народът отбелязва седмицата след която започва големият Великденски пост. Спират сватби и веселби, светът и хората се променят. Слънцето се обръща към лятото, но то е все още далеч. Човекът се настройва за вяра, но и за тежкият трудов сезон, който му предстои.
Сирница е празник, който е съпътстван от всенародно общуване, веселие, споделяне с всички, с цялата общност, но определя границата към все по-интимните радости и раздели на любовта, за да се затвори краят на вечерта в кръга на семейството. На трапезата около вързаната на конец халва са се наредили най-близките хора. От другия ден започва борбата на всеки със себе си. Общуването все повече се стеснява. Личността търси и преодолява себе си и като молитва и като изповед.
РИТУАЛИ
През седмицата преди Сирница не се яде месо. Ядат се млечни продукти, яйца и масло. В понеделника преди Сирница народът е канел с мляко и хляб ветровете да дойдат през лятото и да помагат при веенето на житото. В съботата се изнася Задушница. Народът казва, че на Сирница небето и земята си прощават. Затова трябва да го направят и хората. Великденското заговяване започва с прошка. Тя е препятствието, кото всеки трябва да прескочи, за да разбере и повярва и в прошката от кръста на Голгота. Искаме я от най-близките си – родителите и кумовете, рано сутринта на Сирница. При прошка на мъжа се носи лимон, а на жената – портокал. Младите си прощавали с последна целувка, защото през великденският пост и целувката се смята за грях. Характерни са ритуалите свързани с огъня. Палят се високи огньове и се вярва, че докъдето стига светлината им до там ще има плодородие и няма да бие град. Прескача се запалена слама за здраве. Вярва се, че прескачането на огъня очиства от бълхи, паразити и демони, но също така и от грехове.
Сирни заговезни
Вечерта след празничната трапеза, на конец се връзва бяла халва. Някога са връзвали яйце или сирене и се хамква. Това е последното ритуално хапване на блажна храна. Вярвало се е, че човек дори само със зъби да опре яйцето, те ще бъдат бели и здрави. След празника яйцето или сиренето на конеца се прибират и служат за лек през годината. Черупките от яйцата изядени на Сирни заговезни се хвърлят на пътя, за да носят кокошките повече яйца. Остатъците от блажната трапеза се оставят за сутринта, за да се родят пъстри агънца.
ЗАБРАНИ
През Сирната седмица особено през вторник и петък жените не перат, не тупат, не простират бяло пране, за да няма градушка.
ГАДАНИЯ
По запаленият конец, на който е вързана халвата се гадае за здраве и живот, за плодородие и късмет на хората в къщата, на стопанските култури, на домашните животни. Ако конецът се нарече за мома и момък и гори бързо, вярва се, че двамата ще се оженят през есента.
ОБРЕДНОСТ
Трапезата е от пържени яйца, кисело мляко, баница с праз лук или кисело зеле. Също така риба, рибник, а десертът е баница с ябълки и орехи, сутляж, печени ябълки. Хлябът не е обреден. Трапезата не се кади.