Регулирането (на застраховането) е процес, чрез който се следи поведението на застрахователите с цел проверка на спазването от тяхна страна на законите, правилата и директивите, които са официално установени. Лицензирането е процедура, по която една отганизация получава (или запазва) възможността да осъществява застрахователен бизнес, а оттук да подлежи и на регулиране като застраховател.
Всяко национално превителство осъществява ревностен контрол над процесите, свързани с лицензирането и регулирането (дори и ако са отстъпени определени правомощия на международна общност, както в ЕС). В някои страни, като САЩ и Канада, законодателните власти на щатите или провинциите разполагат с голяма автономност по отношение на застрахователния бизнес. В тези случаи щатските застрахователни комисии (или еквивалентните им органи) са непосредствените регулатори.
Причината националните правителства да си запазят правомощията върху застраховането, дори когато застрахователният бизнес и неговите корпоративни клиенти са възприели идеята за глобализация е първо в това, че застраховането поглъща огромен дял от националния инвестиционен потенциал и второ, че е възможно да бъде нанесена огромна политическа или икономическа вреда на една страна, ако нейните граждани или компании сключат застрахователни полици с чужд застраховател, който е извън контрола на регулаторния орган и не изпълнява своите задължения.
Следователно всяко правителство е твърдо решено да си запази правото на последна дума по въпроса кой може да предлага застрахователни продукти на територията на неговата страна, както и да определя тънкостите на регулативната система. Правителствата са съгласни да се пресъединяват към международни споразумения, които определят общи стандарти за регулиране и за поведението на регулираните както на регионална основа( напр. в ЕС), така и в глобален аспект посредством Световната търговска отганизация, стига да могат да запазят за себе си крайния контрол. Световната търговка организация въздейства по посока на това всички държави да позволят на по-големите застрахователи от други странии да получат лиценз за застраховане навсякъде. В случаите, когато дадено правителство почувства, че огромните ресурси и опит на американски или европейски глобални застрахователи биха се конкурирали недобросъвестно с местните застрахователи, не е изненадваща съпротивата му срещу предоставянето на открит достъп за всички участници до новообразуващия се застрахователен пазар. Напрежението между застрахователите (и правителствата, върху които те могат да въздействат) на различни съвременни пазари и на много пазари, за които официално се признава възможността за бъдещ растеж, ще бъде основна тема в застрахователния свят поне през следващите две десетилетия.
При тези обстоятелства регулативният арбитраж ще продължи да съществува: застрахователите ще решават в кой щат или страна да разположат символичното седалище на групата и колко филиала (при какво участия на други акционери) да поддържат или да изграждат на територии, където основната компания няма разрешешение да осъществява директен бизнес. Решенията, които компаниите ще взимат по тези въпроси ще зависят от: непосредствените условия за получаване на лиценз; очакванията за това доколко съществува вероятност политическите системи да променят законодателството и правилата в рамките на периода за бузнес планиране на застрахователя, както и от прогнозите за икономическия растеж и за разполагаемия доход в съответните страни.
Поради това разнообаразие, не може да се предложи тесен анализ за процедурите за лицензиране или на регулативните системи на която и да е страна. Тук са формилирани определени общи принципи. За всеки застраховател-практик обаче е важно да изучи в дълбочина регулативната система на всяка една страна, с която планира да осъществява бизнес (или в която е наследил бизнес от предишен период).
Международните стандарти за регулиране на финансовите услуги (включително застраховането) се обсъждат както на междуправителствено равнище, така и на международни срещи на регулаторни органи и на продавачи на застраховки (понякога на самостоятелни сбирки, а понякога чрез споделяне на различните им възгледи на семинари и конференции). Все още не съществува ясен глобален набор от регулативни стандарти или от критерии за предоставяне на лиценз, носъществува осезаемо движение в тази насока, а застрахователите-професионалисти трабва да са в крак с последните новости с тази сфера.
Лицензиране
В почти всички законодателства процедурите по лицензиране включват общи условия. Тези условия важат както за новите компании, които започват своята дейност в съответната държава или щат, така и за застрахователи, които вече са основани в друг щат или страна и които желаят да получат лиценз за осъществяване на своя бизнес на съответната територия:
Процесът на получаване на лиценз обикновено е сложен и продължителен. Това се прави с цел държавните служители и министрите, отговарящи за издаването на лицензи да могат да получат достатъчно подробни данни, с които да обосноват решението си и да се възпрепятства всеки, който ще пожелае да създаде застрахователен или презастрахователен бизнес като параван за пране на пари или с цел измама на потенциалните купувачи на полиците, които възнамерява да предлага. В някои държави съществуват възможности за подкупи по време на този процес, в резултат на което застрахователите, които получават лицензи по този начин подлежат на специална щателна проверка, ако кандидатстват за лицензи в по-ефективно регулирани територии.
Източник: Дейвид Е. Бланд "Застраховане: принципи и практика"
Виж още:
Ай енд Джи брокерс
Пълно каско калкулатор
Застраховка професионална отговорност на превозвача