Този сайт използва бисквитки

Страницата на Ай енд Джи Брокерс използва бисквитки , за да функционира правилно и за да подобри своята ефективност. За повече информация: "Политиката за бисквитките"

Лицензиране и регулиране

ПУБЛИКУВАНО НА: 30 април 2018
Лицензиране и регулиране image

Регулирането (на застраховането) е процес, чрез който се следи поведението на застрахователите с цел проверка на спазването от тяхна страна на законите, правилата и директивите, които са официално установени. Лицензирането е процедура, по която една отганизация получава (или запазва) възможността да осъществява застрахователен бизнес, а оттук да подлежи и на регулиране като застраховател.

Всяко национално превителство осъществява ревностен контрол над процесите, свързани с лицензирането и регулирането (дори и ако са отстъпени определени правомощия на международна общност, както в ЕС). В някои страни, като САЩ и Канада, законодателните власти на щатите или провинциите разполагат с голяма автономност по отношение на застрахователния бизнес. В тези случаи щатските застрахователни комисии (или еквивалентните им органи) са непосредствените регулатори.

Причината националните правителства да си запазят правомощията върху застраховането, дори когато застрахователният бизнес и неговите корпоративни клиенти са възприели идеята за глобализация е първо в това, че застраховането поглъща огромен дял от националния инвестиционен потенциал и второ, че е възможно да бъде нанесена огромна политическа или икономическа вреда на една страна, ако нейните граждани или компании сключат застрахователни полици с чужд застраховател, който е извън контрола на регулаторния орган и не изпълнява своите задължения.

Следователно всяко правителство е твърдо решено да си запази правото на последна дума по въпроса кой може да предлага застрахователни продукти на територията на неговата страна, както и да определя тънкостите на регулативната система. Правителствата са съгласни да се пресъединяват към международни споразумения, които определят общи стандарти за регулиране и за поведението на регулираните както на регионална основа( напр. в ЕС), така и в глобален аспект посредством Световната търговска отганизация, стига да могат да запазят за себе си крайния контрол. Световната търговка организация въздейства по посока на това всички държави да позволят на по-големите застрахователи от други странии да получат лиценз за застраховане навсякъде. В случаите, когато дадено правителство почувства, че огромните ресурси и опит на американски или европейски глобални застрахователи биха се конкурирали недобросъвестно с местните застрахователи, не е изненадваща съпротивата му срещу предоставянето на открит достъп за всички участници до новообразуващия се застрахователен пазар. Напрежението между застрахователите (и правителствата, върху които те могат да въздействат) на различни съвременни пазари и на много пазари, за които официално се признава възможността за бъдещ растеж, ще бъде основна тема в застрахователния свят поне през следващите две десетилетия.

При тези обстоятелства регулативният арбитраж ще продължи да съществува: застрахователите ще решават в кой щат или страна да разположат символичното седалище на групата и колко филиала (при какво участия на други акционери) да поддържат или да изграждат на територии, където основната компания няма разрешешение да осъществява директен бизнес. Решенията, които компаниите ще взимат по тези въпроси ще зависят от: непосредствените условия за получаване на лиценз; очакванията за това доколко съществува вероятност политическите системи да променят законодателството и правилата в рамките на периода за бузнес планиране на застрахователя, както и от прогнозите за икономическия растеж и за разполагаемия доход в съответните страни.

Поради това разнообаразие, не може да се предложи тесен анализ за процедурите за лицензиране или на регулативните системи на която и да е страна. Тук са формилирани определени общи принципи. За всеки застраховател-практик обаче е важно да изучи в дълбочина регулативната система на всяка една страна, с която планира да осъществява бизнес (или в която е наследил бизнес от предишен период).

Международните стандарти за регулиране на финансовите услуги (включително застраховането) се обсъждат както на междуправителствено равнище, така и на международни срещи на регулаторни органи и на продавачи на застраховки (понякога на самостоятелни сбирки, а понякога чрез споделяне на различните им възгледи на семинари и конференции). Все още не съществува ясен глобален набор от регулативни стандарти или от критерии за предоставяне на лиценз, носъществува осезаемо движение в тази насока, а застрахователите-професионалисти трабва да са в крак с последните новости с тази сфера.

Лицензиране

В почти всички законодателства процедурите по лицензиране включват общи условия. Тези условия важат както за новите компании, които започват своята дейност в съответната държава или щат, така и за застрахователи, които вече са основани в друг щат или страна и които желаят да получат лиценз за осъществяване на своя бизнес на съответната територия:

  • Компанията трябва да има достатъчна база в смисъл на внесена част от записания капитал. Обикновено съществуват точни правила за съотношението на капитала, който може да се набира от местни и чуждестранни източници и затова какъв трябва да бъде делът на внесения капитал за разлика от облигациите или другите документи, съдържащи обещание;
  • Според повечето законодателства компаниите имат право да започнат или само животозастрахователен, или общозастрахователен бизнес (въпреки неяснотите дали здравното застраховане или подобните на него видове бизнес – като дългосрочните здравни застраховки, са животозастрахователен или общозастрахователен бизнес). На компаниите, съществуващи по силата на предшестваща практика лато „смесени“ животозастрахователни и общозастрахователни дружества, обикновено се налага да се изправят пред възражения за получаване на лиценз, ако се опитат да се слеят с други компании;
  • Компанията трябва да покаже, че спазва всички изисквания на търговския закон, регулиращ дейността на акционерните дружества, а също и специфичните законови изисквания по отношение на организацията на една застрахователна компания. Тя трябва да покаже своето желание да спазва регулативния режим, ако получи лиценз;
  • Компанията трябва да спазва всички отнасящи се до дейността й правила за поведение, които могат да бъдат установени било въз основа на правителствени постановления, или по силата на наложилата се практика в рамките на бизнеса, която правителството неформално подкрепя. Това определено трябва да включва декларация от страна на ръководителите, че те ще правят всичко възможно, за да разбират и смекчават рисковете, пред които се изправя бизнесът (като едновременно с това приемат, че поемането на риск е неизбежен спътник на стопанската дейност);
  • Ръководителите и главният изпълнител (или главният управляващ) директор трябва да са „правилните и подходящи хора“ за изпълнението на тези задачи. Това означава, че те не трябва да имат криминално минало, неизплатени дългове, висящи граждански съдебни решения и забрани. Те трябва да покажат убедителни доказателства за честност и благонадеждност, обща бизнес компетентност и (поне в случая с главния изпълнителен директор) явни подходящи умения и/или опит за определения пост като главно оперативно длъжностно лице на застрахователната компания;
  • В някои законодателства животозастрахователните компании трябва да имат щатен актюер, който има правомощията да одобрява или да не одобрява адекватността на мерките за формиране на резервите и за осигуряване на финансирането на компанията. По-рядко, подобно условие се прилага и към общозастрахователните компании;
  • В почти всички законодателства, одитори с подходяща квалификация търябва да бъдат определени от директорите и одобрени от съответния лицензиращ орган. По този начин се проверятват средствата, за които се твърди, че съществуват.

Процесът на получаване на лиценз обикновено е сложен и продължителен. Това се прави с цел държавните служители и министрите, отговарящи за издаването на лицензи да могат да получат достатъчно подробни данни, с които да обосноват решението си и да се възпрепятства всеки, който ще пожелае да създаде застрахователен или презастрахователен бизнес като параван за пране на пари или с цел измама на потенциалните купувачи на полиците, които възнамерява да предлага. В някои държави съществуват възможности за подкупи по време на този процес, в резултат на което застрахователите, които получават лицензи по този начин подлежат на специална щателна проверка, ако кандидатстват за лицензи в по-ефективно регулирани територии.

Източник: Дейвид Е. Бланд "Застраховане: принципи и практика"