Застраховането често се описва като средство за прехвърляне на риск. Причината да се разглежда в такава светлина може да се види в следните два примера.
Пример 1
Да се представим собственик на кола: той притежава автомобилна стойност 12 000 брит. лири, което представлява една от най-големите инвестиции, които някога ще направи. Колата може да бъде открадната, повредена при катастрофа или да претърпи пожар. Възможна е злополука, която да причини сериозни наранявания на пътниците или на други хора. Как ще се справи собственикът на колата с всички тези потенциални рискове и финансовите им последствия, ако те настъпят? Той не знае дали някога някои от тях ще се реализират и ако това се случи, какви ще бъдат вероятните разходи. Може да края на годината да не настъпи никакво произшествие или колата да бъде напълно унищожена още утре! Застраховането не може само по себе си да предотврати настъпването на което и да е от рисковите събития: това, което ще направи, е да осигури определена форма на финансова сигурност. Собственикът на автомобила може да прехвърли финансовите последствия от риска към застрахователя, срещу плащане на определена премия.
Пример 2
Управляващият директор на една компания знае, че тя е изложена на цяла поредица от рискове. Той не знае дали някои от тях ще настъпят и ако това се случи, какви ще бъдат вероятните разходи. Как тогава ще може да управлява своя бизнес? Ако има някаква загуба, компанията ще трябва да покрие разходите си за сметка на своите клиенти чрез увеличаване на цената на създавания от нея продукт или на осигуряваните от нея услуги. Какви разходи ще прехвърли компанията? Компанията няма представа дали въобще ще има загуба, нито каква ще е нейната стойност. Функцията, която застраховането изпълнява в този случай, е тази на механизъм за финансиране на риска.
В замяна на известна загуба, каквато представлява премията, се постига освобождаване от несигурността за потенциално много по-голяма загуба. Рисковете сами по себе си не се премахват, но финансовите последствия на някои от тях вече са известни с по-голяма сигурност и могат да бъдат съответно финансово обезпечени.
Ясно е, че рискът като такъв, остава у стопанския обект или собственика на къщата, които са изложени на риска, но предварително могат да се постигнат ефективни договорености за преодоляване на финансовите последствия от едно потенциално рисково събитие. Фазата „прехвърляне на риска“ е доста свободен начин за изразяване на това, че тази възможност съществува. Все по-често се използва по-точният термин – финансиране на риска.
Източник: Дейвид Е. Бланд "Застраховане: принципи и практика"
Виж още:
Застраховка автоасистанс за България
Частна здравна застраховка в България
Застраховка на акредитиви
Гражданска отговорност за коли