Този сайт използва бисквитки

Страницата на Ай енд Джи Брокерс използва бисквитки , за да функционира правилно и за да подобри своята ефективност. За повече информация: "Политиката за бисквитките"

Пазарна стойност и сигурност

ПУБЛИКУВАНО НА: 25 април 2018
Пазарна стойност и сигурност image

Защита

Повечето от основните проблеми бяха индиректно обхванати при разглеждането на концепцията за риска. Човек не може да бъде защитен от рисковете на живота. Това, което може да се защити в значителна степен, е имуществото на физическото или юридическото лице. В старата молитва за всички хора в молитвеника на епископалната църква на Англия се говори за тези, които страдат „в духа, тялото и имуществото си“. Умственото и физическото натоварване, както и болестта могат да бъдат намалени, ако личността има познанието и възможността да вземе превантивни мерки, но въпреки това в крайна сметка заразата и физическият упадък взимат своя дан. Все пак физическо или юридическо лице може да закупи застраховка, която защитава неговото имущество (неговия доход и капиталовата стойност на неговата собственост) срещу човешкия фактор (кражба или злоумишлени действия), срещу злополука (пожар или удар от преминаващо превозно средство), срещу буря и наводнение, срещу болест или неспособност да се продължи трудовата дейност. По този начин едно имущество може да се защити, дори и ако духът и/или тялото на индивидуалното човешко същество пострада.

Имуществото представлява цялата собственост на притежателя. Земя, сгради, мебели, банкови сметки, дрехи, акции в индустриални предприятия, съдуржанието на хладилника, авторски права за написани материали, кола, патенти за направени открития и хиляди други неща, могат да съставляват имуществото на един човек или компания. Стойността, която притежателят извлича от тях, обикновено може да се застрахова. Собствяеникът може да защити стойността на своето имущество от всеки подлежащ на определяне риск за всяка част от имуществото до степента, до която желае да се застрахова. Цената на застраховката е платената премия.

Стойност

В традиционната икономическа наука се приема, че стойността се измерва с „разменната стойност“ на нещата, свеждаща се до цената, на която те се продават на пазара, но голямата част от богатството на всяка страна, включително и нещата, които са защитени със застраховка, не се търгуват на пазара всяка година. От друга страна, почти всяка година след 1932, цените на нещата, коитор се продават на пазата, са се увеличавали в почти всяка държава. Основният принцип за удовлетворяване на застрахователните искове е обезщетението. То може да се дефинира като: „точно определена компенсация за загуба, която е понесъл собственикът на имуществото (в това число, кудето е уместно, физическото и душевното здраве или благополучие на собственика) в резултат на покрито по застраховката събитие“. При повечето от застрагователните искове обезщетението е по формата на определена сума пари, която позволява на собственика на увредената, погиналата, унищожената или открадната вещ да си осигури от пазара ремонт или замяна, като по този начин той ще бъде поставен в същото финансово положение, както преди настъпването на застрахователното събитие. Веднъж увредено, едно имущество може да бъде продадено само като вторични суровини (ако има такива) на цена, по-ниска от цената на неувредено имущество от същия вид. За да се осигури обезщетение, застрахователят покрива действителната цена на имуществото.

Премията, която застрахователят определя, трябва да се преразглежда при всяко подновяване на застраховката (което обикновено се прави на годишна база). Това позволява общият фонд (който е формиран от всички премии, платени от застрахованите клиенти) да е достатъчен за посрещане на очаквания общ размер на обоснованите искове, възникващи през периода от време, през който действа покритието на полиците; за плащане на всички административни разходи, както и за осигуряване на печалба на акционерите на застрахователната организация.

Алтернативи на плащанията в брой

Застрахователите често си запазват правото да заменят погиналата или повредена вещ, вместо да се налага да дават на застрахованите сума в брой, равняваща се цената на заместителя. Застраховател, който трябва да замени няколкостотин (или дори хиляди) коли годишно, би могъл да сключи по-добра сделка от сделката при цена на дребно, ако закупи голям брой коли през годината и ги предостави на застрахованите (вместо пари в брой). Обичайната практика е сервизите за ремонт да се договарят със застрахованите шофьори с цел да искат от застрахователните компании най-високата възможна цена за извършените от тях ремонти на колите, като този вид рекет ограбва както застрахователните компании, така и добросъвестните застраховани. Застрахователят има задължение към всички застраховани да поддържа възможно най-ниските премии. За да изпълни това, той трябва да гарантира, че на всеки застрахован с предявен иск, се плаща не повече от действителната стойност на щетата. Колкото по-ефективно сеправи това, толкова по-ниска става цената на полицата.

Застрахователят купува коли втора употреба, къщи, машини и други неща при специални условия, с цел да осигури на застрахованите обезщетение при най-ниски разходи за общия фонд. Купувачите на застраховка все повече ще осъзнават тази база на оценка, и ще решават каква част от имуществото си да защитават със застраховане, до каква степен да се самозастраховат и какви алтернативни външни източници на финансиране на риска може да са по-полезни за тях, отколкото традиционното застраховане.

Пазарна стойност и сигурност

Пазарните цени на повечето обекти се определят от сложни механизми. Щом веднъж се определи цената, на която един обект се продава, собствениците на всички обекти от същата категория (като къщи на една и съща улица, построени по еднакви стандарти) са склонни по аналогия да приемат, че подобна част от тяхното имущество притежава същата стойност. Банките често отпускат заеми на собственик на определено имущество с предположението, че стойността на имуществото е сходна с пазарната цена, получена за подобна къща (или картина, или антика и т.н.), продадена на определен пазар. Банката често изисква кредитополучателят да застрахова имуществото, така че (ако то погине) собственикът да може да предяви иск за застрахованата стойност, с който да погаси заема към банката.

Застрахователят се договаря да обезщети собственика на имота в случай, че застрахователно събитие намали стойността на актива, който се използва като обезпечение за банковия заем. По тозии начин застрахователя имдиректно поема риска за банката (рискът от неизпълнение на задълженията по заема), обещавайки да възстанови паричната стойност на обезпечението, ако въпросният обект бъде увреден или унищожен.

Банковите дългове се формулират като парични суми с настъпващ падеж на определени дати. Парите традиционно се приемат за мярка на стойността, като във всяка страна законодателството определя формата на „парите“, които служат като законно платежно средство за погасяване на дълговете. Пазарните стойности, тоест цените, се формулират като определен брой единици в законното платежно средство на страната, където се извършва продажбата (или в някоя международно валидна валута, признавана във всеки съд, в който страна по договора може законно да предяви иск за парично обезщетение). Паричното изражение на стойността на всяко нещо се променя във времето. Цените на различни категории стоки варират в различна степен и в различни посоки. Цената на млякото, несъхранявано в хладилни помещения, пада до нула за около 24 часа. Цената на старинен часовник се покачва (с различни темпове) през годините, като се наблюдават може би редки периоди на задържане, когато рецесията достигне най-ниските си нива.

Банкерите на отпускат заеми, обезпечени с крайно нетрайни активи, но деловите среди имат нужда да финансират своите запаси от нетрайни стоки и реализацията на произведените нетрайни продукти. По този начин деловите среди разчитат на акционери и други източници на финансиране, които да обезпечат тези дейности (като приносителите на облигации и инвеститорите, които ще приемат трати и кредит-ноти). Рисковетве съпътстват дейностите и деловите среди непрекъснато търсят по-адаптивни и достъпни средства за тяхното финансиране.Застраховането е един от тези методи, най-изпитаният и сигурен, но вече не единственият.

Застраховането осигурява цялостна защита срещу определения „риск“ за срока на полицата. Други форми за финансиране на риска могат да са по-евтини и по-гъвкави, но ниската цена и гъвкавостта се заплащат чрез по-ниска степен на сигурност за това, че финансирането ще бъде възможно на мястото и във времето, когато рисковото събитие породи необходимостта от него.

Източник: Дейвид Е. Бланд "Застраховане: принципи и практика"