Този сайт използва бисквитки

Страницата на Ай енд Джи Брокерс използва бисквитки , за да функционира правилно и за да подобри своята ефективност. За повече информация: "Политиката за бисквитките"

Организация на застрахователния бизнес

ПУБЛИКУВАНО НА: 27 април 2018
Организация на застрахователния бизнес image

Застрахователните договори се сключват между застрахования (който е изложен на риск) и застрахователя (който поема финансовото засължение да осигури обезщетение в случай, че рискът настъпи). В много случаи, посредник (който може да действа като брокер, консултант, агент или лице, предлагащо „bankassurance”) договаря със застрахователя условията на договора в полза на клиента.

Еднолични предприятия

Много на брой малки предприятия са притежания на едно лице, което е едновременно собственик и мениджър. То осигурява капитала, има право на цялата печалба (след данъчно облагане) и може да взима всички решения. Фактът, че собственикът може да взима всички решения означава, че няма необходимост от тромава бюрокрация, която понякога е отличителен белег на по-големите организации. Този вид контрол е подходящ за независимото представителство и посредничество.

Не само печалбата, но и загубите са за сметна на собственика и ако активите на предприятието не са достатъчни, за да се посрещнат исковете, кредиторите могат да вземат също и личните активи на собственика. За такива собственици се казва, че са изложени на „неограничена отговорност“. Друг недостатък на едноличното предприятие се състои в това, че способността му да набира капитал е много ограничена, всъщност – до личното състояние на собственика плюс средствата, които той може да получи в заем. Тогава, понеже собственикът често е и единственият мениджър, туй трябва да се занимава с всички аспекти на упревлението напредприятието, независимо от това дали е еднакво добър във всички области.

От гледна точна точка на служителя, работата в едно еднолично предприятие има както преимущества, така и недостатъци. Дали това се харесва или не се харесва, зависи главно от индивидуалните очаквания от работата. Съществува по-лична връзка със собственика, отколкото при по-големите отганизации и няма тромава бюрокрация. От друга страна, предприятие, притежавано от едно лице, обикновено предлага много ограничени възможностиза развитие на кариера.

Все по-малко възмоцно е едно еднолично предприятие да бъде лицензирано да работи като застраховател, защото никой отделен индивид не би имал базата от умения за изпълняване на необходимите функции, дори и ако личното му богатство е достатъчно голямо, за да финансира създаването на застрахователно дружество.

Събирателни дружества

Когато един едноличен бизнес се разраства, на определен етап собствевникът може вече да не бъде в състояние да осигурява необходимия капитал и/или управленска компетентност. В този случай логичната стъпка може да е образуването на събирателно дружество. При едно такова дружество, всеки съдружник внася определен капитал и оказва определено въздействие върху начина на ръководене на бизнеса. Ако желаят, съдружниците могат да се специализират в различни аспекти на управлението. Печалбите и загубите се поделят между съдружниците. Съдружията са обичайни сред счетоводни и юридически фирми, застрахователни брокери, борсови агенти и финансови съветници.

Малко вероятно е едно събирателно дружество някога да получи статута на лицензиран застраховател, дори и ако съвместните сили и капиталови активи на членовете на дружеството отговарят на регулативните изисквания. В този случай, причината за отказа ще е тази, че съдружниците биха могли да починат или да загубят умствените си способности, а за разлика от компанията, събирателното дружество не е структурирано или регулирано по начин, който да осигури стабилна и достойна за уважение непрекъсната правоприемственост между директори и длъжностни лица.

Дружества с ограниченаотговорност (частни компании)

Големите компании често имат нужда да набират капитал от голям брой хора,които нямат желание да участват в управлението на фирамата. Хората, които искат да инвестират средства в такива кокмпании, осъществяват това чрез закупуване на акции. Акционерите са собствениците на компанията. Те избират съвет на директорите, чиято цел е да управлява компанията и членовете на който се отчитат пред акционерите. Компанията е самостоятелно юридическо лице и акционерите не могат бъдат давани под съд за задълженията на корпорацията. Ако нещата се влошат, компанията може да фалира, а акциите да загубят своята стойност, но това е максималната загуба, която акционерите ще понесат. Те имат „ограничена отговорност“. Повечето от по-големите компании в частния сектор на икономиката на Великобритания са дружествата с ограничена отговорност и тази форма на отганизация е особено подходяща за застрахователния бизнес поради дългосрочната неизменна същност на структурите на компанията. Сливанията и поглъщанията на застрахователни компании не се отразяват негативно на това, защото новата компания-собственик поема активите и пасивите на компанията, която е погълнала.

С необикновеното изключение Лойдс, регулаторните отгани и правителствата обикновено очакват застрахователните компании да са дружества с ограничена отговорност или взаимозастрахователни дружества.

Взаимозастрахователни дружества, включително кооперативни дружества

Някои организации – от малките кооперативни дружества до гигантските животозастрахователни корпорации, са взаимозастрахователни организации. Основната идея на една подобна компания е в това,че хората, които използват нейните услуги, са нейни членове и собственици. Например, един взаимен животозастрахователен офис е собственост на притежателите на полици (застрахованите). Членовете избират съвет на директорите, който отговаря за управлението на организацията. Не винаги по името на една компания е възможно да се определи дали тя е частна или взаимозастрахователна. Някои компании, които първоначално са били съзкакени като взаимозастрахователни организации, вече са се регистрирали като частни компании, въпреки че са запазили думата „взаимен“ във фирмените си наименования. Други, реистрирани без думата „взаимен“ във фирмените си наименования, всъщност са собственост на притежателите на полици.

Членовете на взаимозастрахователните дружества или притежателите на полици понякога получават съществени облаги под формата на по-ниски премии или по-високи бонуси,но това в никакъв случай не е сигурно. Големите частни компании могат успешно да се конкурират с кооперативните по отношение на премии или обезщетения и пак да са в състояние да плащат дивиденти на своите акционери. Големият обем на осъществяваните операции от някои частни групи им позволява да направят значителни икономии на административни разходи за една полица, а генерираният по-голям инвестиционен доход от по-големитерезерви позволява да се прехвърли част от тези облаги към притежателите на полици. Поради тази причина, през последните години се наблюдава масов „процес на преобразуване от взаимозастрахователни в акционерни дружества“, въпреки че някои големи застрахователи, особено в животозастрахователния сектор, остават взаимно притежание. В някои случаи преобразуваните компании оцеляват като дружества с ограничена отговорност, но много от тях преминават към сливания или поглъщания от по-големи застрахователни компании или банки.

Източник: Дейвид Е. Бланд "Застраховане: принципи и практика"