Регулирането и конторлът върху застрахователите (след като веднъж са получили лиценз) може да се осъществява директно от министерството, издаващо лицензите на компаниите или от учреждение, определено от правителството (като Британската служба за финансови услуги, която понастояшем регулира животозастрахователите и Лойдс, без другите застрахователи по общо застраховане), или от избран специален пълномощник (както в повечето щати на САЩ). Въпреки че регулиращият орган се назначава или избира, този борд или отделно лице може да действа само в рамките на законите, създадени от законодателния орган за съответната територия. В някои случаи в самите закони се определят всички подробности, свързани с регулирането на застраховането, докато според повечето законодателства в законите се записват общите принципии насоки, в съответствие с които регулаторният орган (Борд, Съвет или Специален пълномощник) разработва подробни правила и издава директиви за тяхното законосъобразно прилагане.
Правомощията и определените функции на регулаторните органи са различни за различните държави, но в общи линии задълженията имса следните:
В някои случаи те имат и правомощия да регулират свързаната с рекламата и стимулирането на продажбите дейност на застрахователите и техните агенти. Някои регулаторни органи отказват също и съдействие за създаване на благоприятни условия за осъзнаване от страна на обществото на предимствата и недостатъците при закупуване на регулираните от тях продукти. За тези цели регулаторните органи изпълняват следните задачи:
Правят проверка на периодичните (месечни или тримесечни) отчети на застрахователите и изискват от тях предоставяне на по-подробни сведения за техния бизнес анализ, за резервите и активите им във формат, предоставен от регулатора, с цел да се гарантира тяхната непрекъсната платежоспособност. Обикновено това включва преглед на вида на активите (държавни и корпоративни облигации, акции, деривати и т.н.), държани за гарантиране на това, че компанията е наистина платежоспособна, в смисъл че е в състояние да превърне активите в действителни налични пари в брой винаги, когато трябва да плаща обезщетения.
Установяват и гарантират спазването на стандарта за платежоспособност, с който трябва да се съобразяват всички застрахователни компании. Сигурността на една застрахователна компания се измерва със съотношението на финансовите активи, които компанията притежава (в широк смисъл, нейният капитал плюс съвкупността от премиите, заделени за покриване на потенциални искове) към исковете, които се очаква да бъдат предявени. Някои регулаторни органи настояват за капитал, основан на риска, за който съществуват различни формули. Ключът към тази концепция е в това застрахователят да не приема премиен приход в която и да е категория бизнес, повече от този, който е покрит от определения размер активи на компанията за поддържане на този бизнес. Това означава, че в случай на бизнес от ниско рискова категория, компанията трябва да задели капиталов еквивалент, да кажем, до 10% от премийния приход като условен фонд за поддържане на бизнес потока, докато във високо рискова бизнес категория капиталът, който трябва да се задели, може да се наложи да е повече от 100% от премийния приход. Ако премията, която може да се начисли в някой бизнес сегмент, е достатъчно висока, за да оправдае широкомащабното блокиране на капитал, което има за последица 100% плюс рисково базиран капитал, застрахователят е свободен да приеме бизнеса (и свързания с него риск), е регулаторният орган от своя страна може да увери инвеститорите и обществеността, че са взети необходимите мерки. В повечето законодателства, строгата отчетност, съдържаща се в педантично точното заделяне на рисково базиран капитал, се заменя от общото изискване, че по всяко време резервите на компанията трябва да са достатъчни, за да се посрещнат претенциите, които ще бъдат предявени с исковете, произтичащи от разнообразния бизнес, застрахован от компанията.
Правят проверки на компании и техните агенти на място, за да се гарантира, че те водят отчетност и осъществяват бизнес в съответствие със закона и правилата на регулаторния орган.
Определят стандарти за компетентност и изисквания за личностната характеристика на служителите на застрахователните отганизации и техните агенти и осигуряват спазването на тези изисквания.
Дефинират категориите бизнес, които са разрешени и описват онези, които не са; определят точно изискванията и условията по полицата, които може да не са приемливи, и предлагат насоки за добра практика в тази област; определят правила за процедурите при продажба (например, че клиентите могатда прекратят договорите без санкции в рамките на определен брой дни от подписването, ако имат съмнение).
Осъществяват непосредствен надзор върху застрахователи, чийто квоти на щети са необикновено високи или чиято платежоспособност е под въпрос; осигуряват надлежен контрол върху застрахователни дружества, които са толкова близо до точката на неплатежоспособност, че не може да им бъде позволено (съобразно критериите, определени от регулатора) да поемат нов бизнес или да подновяват изтичащи застраховки.
Към този списък може да се добавят още много точки, които са обичайни за повечето схеми за регулиране на застраховането. Тъй като все още съществуват значителни различия между страните (например в дефинициите за границите на платежоспособност и в начините, по които са изведени съотношенията), най-добре е практикуващите да бъдат насочвани към правилата, съществуващи в страната или страните, където осъществяват своята дейност (или възнамеряват да правят бизнес), вместо в този текст да се представя едно прекалено дълго изброяване на общи правила.
Източник: Дейвид Е. Бланд "Застраховане: принципи и практика"
Виж още:
Онлайн каско калкулатор
Застраховка отговорност на превозвача общи условия