В най-общ смисъл един застрахователен договор може да бъде определен като споразумение, при което едно лице, наречено „застраховател“, срещу една установена сума, наречена „застрахователна премия“, се задължава да изплати на друго лице – „застрахования“ определена сума пари или нейния еквивалент при настъпване на застрахователното събитие.
В застрахователното събитие трябва да има елемент на несигурност. Тази несигурност може да се състои в това, както е при застраховка-живот, независимо от факта, че събитието непременно ще настъпи по естествения ход на нещата, не е ясно точно кога или в това, че причините за самото събитие са непредвидими, поради което то може никога да не настъпи. И поради това във вторият случай е прието да се използва термина „злополука“.
Освен посоченото по-горе, застрахователното събитие по своя характер трябва да противоречи на интересите на застрахованата страна или с други думи, събитието трябва да бъде такова, че ако то настъпи последствията му да причинят вреди на застрахования.
Страни по застрахователния договор
Страните по застрахователния договор са „застрахованият“ и „застрахователите“.
Застрахованият
Всяко дееспособно лице може да бъде страна по застрахователен договор. Едно непълнолетно лице също би могло да влезе в договорни отношения, само ако те са в негова полза. В противен случай договора може да бъде унищожен. В случай, че договорът е сключен от лица в нетрезво състояние или лица поставени под пълно запрещение, то този договор е унищожаем.
Застрахователи
Застрахователна дейност по занятие имат право да извършват застрахователни компании и индивидуални застрахователни лица.
а) Застрахователни компании
Правото на една застрахователна компания да участва в определен вид застраховане зависи от условиятана меморандума на Асоциациата и от нормативната база уреждаща застрахователния бизнес.
Застрахователна полица, която не е предвидена в меморандума или е издадена в противоречие с условията на този документ е недействителна и не може да бъде предложена.
Ако застрахованото лице е добросъвестно и при прегледа на общите условия не е било запознато с вътрешни решения на компанията налагащи и ограничения в този вид застраховки, то тези решения нямат сила по отношение на това лице. Необходимо е лицето да е било добросъвестно към момента на сключване на договора, без значение е факта на узнаване на тези решения след сключването му. Следователно, лицето може да сключи договор с компанията, който би бил ultra vires при други условия.
Ако се докаже, че застрахованото лице е недобросъвестно, то няма право да предявява иск за сумата, която му се полага според полицата, макар и да има право да си получи застрахователната премия обратно.
Меморандомът приет от Асоциацията на Застрахователите определя точно какви видове застраховки да бъдат сключвани или изрично забранява някои от тях. Застраховка, която е извън определените видове или спада към забранените видове е ultra vires и съответно недействителна.
Разрешена от меморандумът застраховка, за която застрахователна компания е сключила договор не е недействителна поради факта, че компанията предварително не е уточнила включването на такъв тип застраховка в дейността си. Например, ако една компания предварително е свела дейността си само до застраховки-живот, тя може да издава и полици срещу пожар или застраховки „лоялност“.
б) Индивидуални застрахователни лица
В случая с индивидуалните застрахователни агенти, както при членовете на Лойдс, не възниква проблема за неправоспособност при сключване на договори за определени видове застраховки.
Тъй като полиците на Лойдс обикновено се ключват от лице, който представлява група застрахователни лица известни като неговите „имена“, то от съществено значение за дествителността на полицата са пълномощията на този, който в действителност подписва полицата и включва в нея „имената“.
Видове застрахователни договори
Застрахователните договори могат да бъдат класифицирани въз основа на три различни фактора:
Според характера на събитието.
Въз основа на този фактор различаваме четири основни вида:
Разликите между видовете застраховки, установени от практиката и посочени от различните им наименования са, до голяма степен, условни. Обсега и наименованието на всеки един вид може да варира в зависимот от начина, по който процедират различните застрахователи. Не е задължително различията между видовете застраховки да са от юридически характер. Те могат да се дължат на променящите се потребности в обществото, които застрахователя се опитва да удовлетвори за по-успешната си дейност. Понякога е по-подходящо да се предложи защита срещу определена опасност, като например срещу кражба с взлом или срещу пожар. В други случаи може да се предложи застраховка по отношение на даден вид собственост срещу опасностите, на които е изложена, като например при застраховка на добитък, застраховка срещу загубване на документ или такава срещу всички последаствия за притежателя, произтичащи от правото му на собственост – при застраховане на превозно средство.
Според характера на застрахованите блага
Различните видове застраховки се обособяват според това от какъв характер е вредата нанесена от събитието. Застрахованият може да загуби временно или постоянно трудоспособността си или да почине, имуществото му може да бъде разрушено или повредено, или той може да е обвързан с някаква отговорност.
а) Лична застраховка
При този вид застраховка събитието въздейства върху застрахованото лице или трети лица. В тази група се включват застраховка-живот, застраховка срещу злополука и такава срещу болест.
б) Имуществена застраховка
При този вид застраховка събитието засяга имуществото на застрахования. Към тази група спадат: морска застраховка, застраховка срещу пожар, застраховка „лоялност“, застраховка срещу неплатежоспособност, а също така и застраховка в случай на загуба на имущество причинена от други събития, като например застраховка на посуда, застраховка на добитък, застраховка за загубване на документ, застраховка срещу рискове по време на война.
в) Застраховка отговорност
В този случай събитието е свързано с отговорността на застрахования към трето лице. В тази група се включват:
Една и съща полица би могла да съчетава няколко застраховки, които са от различни групи. Причина за едно такова съчетаване би могло да бъде самото удобство, което тя носи. Така например една всестранна застраховка на стопанин би могла да бъде както срещу пожар или обир, така и срещу риск от поета отговорност. В други случаи това съчетаване се налага при условие, че на застрахования трябва да бъде направена пълна застраховка, ако съществува вероятността непредвидено събитие да го засегне от няколко страни.
По този начин пътно произшествие би могло не само да повреди превозното средство и да предизвика нараняванена собственика му, но също така и да го обвърже с отговорност към трети лица. Например избухването на един парен котел може да разруши не само него, но и сградата, в която той се намира. Това избухване може да стане причина за наранявания или смърт сред работещите, наети от собственика му, а също така би могло да засегне съседните сгради или да нарани други лица. Съответно, полица на МПС или полица на парен котел обикновено се оформят, така че да бъдат приложими към всички или повечето от споменатите случаи.
Според характера на обезщетението
По някои застрахователни договори се изплаща определена парична сума при настъпване на застрахователното събитие. А по други се изплаща обезщетение.
а) Ако договорът не е свързан с обезвреда
При тази група застраховки сумата за обезщетение не се измерва в зависимост от размера на загубите на застрахования, а се изплаща при настъпване на събитието, независимо от това дали застрахованият всъщност понася парична загуба или не.
Така че, договорите за застраховка-живот, застраховка срещу лична злополука срещу болест не са договори осигуряващи обезвреда.
б) Ако договорът е свързан с обезвреда
При тази група застраховки сумата за обезщетение се измерва в зависимост от размера на имуществената загуба на застрахования. Към тази група спадат всички видове застрахователни договори с изключение на застраховка-живот, застраховка срещу лична злополука и застраховка срещу болест.
Договорът за морска застраховка е един от тях. Законът за морско застраховане от 1906 г. гласи:
„Договорът за морска застраховка е такъв договор, при който застрахователят се задължава да обезщети застрахования поначин и размер, за които и двете страни са се договорили, при загуби дължащи се на морска злополука.“
Същата процедура важи и при застраховки срещу пожар.
Дори когато , според условията на договора, застрахователят изрично се задължава, при погиване или повреда на имуществото на застрахования при пожар, да изплати обезщетение за загубите и щетите, развняващи се на определена сума, договора е само и единствено договор за осигуряване на обезвреда.
Застрахователният договор, който иначе е договор осигуряващ обезвреда не престава да бъде такъв, защото е включен в една „оценена“ полица, която осигурява изплащането на определена сума при настъпване на застрахователно събитие. Значението на оценяването се състои в това, че то освобождава от необходимостта да се доказват размерите на загубите. И все пак, застрахованият трябва да докаже, че в действителност е понмесъл загуби.
Когато срещу застрахователя е заведено дело за незаконно отхвърляне на застрахователна полица за обезвреда, то депото е по-скоро заведено за неизплатени щети, отколкото за дълг. Размерът на вредите се измерва със самата загуба, понесена от застрахования до момента, тъй като те са преки. В повечето от случаите единствената понесена загуба се изразява в това, че застрахователят е пропуснал да изплати дължимата сума, а резултата е такъв какъвто би бил при евентуално предявяване на иск за изплащане на дълг.
Понякога загубите са по-големи: когато застрахованият поеме всички разходи по защитата си за дело, заведено срещу него от трета страна и тези разходи са поети вследствие на това, че застрахователя е отхвърлил отговорността по полицата.
Източник: Е.Р.Харди Айвами - Застраховането: Принципи, право и практика
Виж още:
Каско онлайн калкулатор
Животозастраховане калкулатор
Отговорност на превозвача