Като алтернатива на купуването на застраховка на пазара или в допълнение към нея, някои обществени органи и големи индустриални концерни заделят средства, за да покриват загуби от застрахователни събития. Понеже рискът остава в рамките на самата организация, не съществува пазарна сделка за покупко-продажба.
Тези организации са взели решение да бъдат застрахователи на самите себе си, защото смятат, че са достатъчно мощни финансово, за да поемат сами такива загуби и защото за тях разходите като преводи към фонда са по-малки от пазарните нива на премиите поради спестяването на административните разходи и печалбата на застрахователя.
Съществува ясна граница между самозастраховане и незастраховане. Във втория случай, независимо дали организацията осъзнава, че съществува риск или не осъзнава това, тя не предприема никакво действие за защита срещу евентуална загуба. Може би в един голям концерн (например национализирано предприятие или местна администрация) много загуби могат да се включат в Отчета за приходите и разходите.
Предимства на самозастраховането
Предимствата на една самозстрахователна схема могат да се обобщят както следва:
Недостатъци на самозастраховането
Негативните страни на самозастраховането са както следва:
Може да се изгуби техническата помощ на застрахователи или брокери, свързана с предотвратяването на риска. Сървейорите на застрахователите имат по-голям опит с много фирми и различни браншове и тези знания биха били полезни за застрахования, но сега такива услуги ще могат да се ползват срещу заплащане.
Статистиката на организацията, въз основа на която се правят предвиждания за бъдещите разходи, свързани с рискови събития, е твърде ограничена.
Акционерите и аналитиците могат да се отнасят критично към:
По време на финансово напрежение може да се появи изкушението да се заемат средства от фонда, като по този начин се унищожава създадената от него сигурност.
Мениджърите на фонда може да плащат загуби, които са извън застрахователните покрития, което да доведе до намаляване на фонда и по този начин да затрудни анализа.
Не се използва основният застрахователен принцип, а именно разпределението на риска.
Вноските, които се правят във фонда, може да не ползват данъчно облекчение, докато платените премии към застрахователите (включително каптивните компании) обикновено ползват такива облекчения.
Точно поради тези причини беше създаден целият набор от по-нови продукти за алтернативно финансиране на риска. Те позволяват на една компания да не купува традиционни застрахователни продукти и въпреки това да не трябва да се изправя срещу всички разходи и клопки на самозастраховането.
Източник: Дейвид Е. Бланд "Застраховане: принципи и практика"
Виж още:
Застрахователен калкулатор каско
Застраховка отговорност на превозвача