Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме вашите лични данни. За осигуряване на правата ви по Общия регламент за защита на данните, Ви молим за вашето съгласие. Страницата на Ай енд Джи Брокерс използва бисквитки (cookies), за да функционира правилно и да подобри своята ефективност. За повече информация: "Политиката за бисквитките"

Не Да
Не Да
Не Да
Съгласен съм

ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНТЕРЕС

ПУБЛИКУВАНО НА: 24 юли 2018
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНТЕРЕС image

Застрахователният интерес е от голямо заначение при трите основни вида застраховки: морска застраховка, застраховка срещу пожар и застраховка-живот, и повдига много трудни въпроси.

Подобни въпроси без съмнение бигха могли да възникнат при различните видове застраховки срещу злополука. Но на практика случаите са по-редки, поради естеството на застраховката или начина, по който са формулирани условията в нея.

А. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ ИНТЕРЕС

Традиционното определение за този вид интерес е дадено от съдията Лорънс в „Лучена срещу Крофърд“:

Едно лице е заинтересовано от определена вещ, от която може да извлече ползи и чоято сигурност или качества са от съществено значение за това лице. Под интерес не трябва да се разбира задължително право на собственост върху вещта или върху ччасти от нея, а наличието на някаква връзка и значимост на застрахованата вещ за това лице, така че при погиване или повреда на вещта да настъпят негативни последици в неговия патримониум. И когато лицето е така обвързано по отношение на предмети, изложени на определени рискове и опасности, може да се трърди, че то е заинтересовано от безопасността на предмета. Да съществува интерес от опазването на определена вещн означава лицето да бъде така зависимо по отношение на нея, че да има полза от съществуването й, и да губи от евентуалното й унищожаване. Притежанието на вещ и интересът, който произтича от нея, са две различни неща. В пърия случай мерило е цената, докато при втория случай се подразбира, че интересът от дадена вещ се състои в пълното й осигуряване срещу обстоятелствата, застрашаващи нейната цялост.“

Споменатото определение е залегнало в основата на чл. 5 ал. 2 от Закона за морски застраховки от 1906 година:

„Интересът на дадено лице ще бъде засегнат от настъпването на застрахователното събитие при транспортиране на стоки по море, когато то е собственик на превозваната стока, за която съществува риск, или би извлякъл полза от навременното й пристигане във връзка с поето задължение по договори за периодични доставки.“ Когато страна по договора изпълнява поето задължение за доставна на материали на корабостроител за ремонт на плавателно средство и ако по време на монтажа на доставените материали плавателното средство бъде повредено от събитие, срещу което е застраховано в полицата, до известна степен се счита, че доставчикът има застрахователен интерес от запазването на материалите, които е доставил.

При застраховка-живот или при повечето имуществени застраховки, където предмет на застраховката е физичеаски обект, изложен на риск, застрахователният интерес се състои в това, че застрахованият, поради зависимостта си от застрахованите предмети ще претърпи вреди, ако бъдат унищожени или повредени при съществуващите рискове. В този случай застрахованият ще бъде засегнат при смърт или осакатяване, или при кражба на стоки и следователно той има интерес от лична застраховка или такава срещу обир.

При застраховка-отговорност, където застрахованият предмет не е физически обект, определението за застрахователен интерес би трябвало да бъде по-общо. Достатъчен е фактът, че интересите на застрахования са увредени от злополуката, срещу която е застрахован, т.е. достатъчно е злополуката да го уврежда по някакъв начин. Следователно застрахованият ще бъде ощетен при злополука, която го обвързва с отговорност към трето лице или при неплатежоспособност на негов длъжник и поради това той има интерес от подписването на застрахователна полица за отговорност или срещу неплатежоспособност.

При стоки от друг вид имущество застрахователният интерес е свързан със собствеността, която би могла да бъде неограничена или съсобственост, падаща му се по законен ред или поради участие с акции.

Но правото на собственост не е задължително условие. Застрахователният интерес може да проитича от сключен договор.

Ако едно лице е сключило договор за отговорно пазене на стоки или е поело задължение да ги застрахова, то има застрахователен интерес от тях. Условията на такъв договор биха могли да донесат на лицето полза и в този случай опасността от загубване на тези ползи е основание за интереса от застрахования предмет. Самият факт, че съществува собственост, придобита по законен начин, е достатъчен за наличието на застрахователен интерес.

Когато една банка отпуска заем за финансирането на филмова продукция и той е гарантиран от акредитив и застрахователна полица, чието изпълнение е поставено под условие, ако акредитивът не е изплатен във определения срок, се счита, че банката има застрахователен интерес, тъй като ако акредитивът не беше открит, нямаше да се използва за гаранция.

Застрахователният интерес е винаги оценим в пари.

Не е задължително застрахователният интерес да бъде постоянен или продължителен; макар че може да отпадне, застрахователен договор все още може да бъде сключен, защото до момента на отпадането интересът съществува.

Фактът, че интересът на застрахования е неоснователен и други лица във всеки един момент имат правото да изискат от него да им предаде застрахования предмет, който му е поверен, не е достатъчен за непризнаване интереса на застрахования и не би могъл да попречи на сключването на застрахователен договор.

Интересът трябва реално да съществува, тъй като само очакването за евентуално придобиване на интерес, колкото и вероятно да е това не е достатъчно основание лицето да застрахова имуществото, от което произтича очакването.

Дори и да съществува инерес, е възможно застрахованият да не може да се ползва от правата си веднага. Право на бъдещо притежание или бъдещ интерес, макар и далечни, са също застраховаеми, тъй като бъдещата изгода на застрахования е ясна. Негатовните последици, които застрахования понася поради погиване на вещта в резултат на настъпването на застрахователно събитие, не може да не му бъдат признати.

Когато застрахованият има реален интерес, начинът, по който го е получил, е без значение.

Съдебните органи защитават признатия от закона интерес.

Б. НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНТЕРЕС

Изискване за всеки застрахователен договор е да бъде обоснован от застрахователен интерес, в противен случайе нищожен.

При определени видове застраховки, като например застрайовка-отговорност, застраховка-лоялност или такава срещу неплатежоспособност, от самия характер на застраховката се подразбира наличието на застрахователен интерес, докато други видове застраховки като застраховка срещу лична злополука или кражба с взлом и застраховка на добитък, се сключват от застрахования по отношение на самия него или собственото му имущество. Понякога той може поради лична изгода да направии застраховка на друго лице или чуждо имущество и тогава въпросът за застрахователният интерес би бил от голямо значение.

Полицата срещу лична злополука може да бъде сключена от застраховащия се срещу загуба, която би могъл да претърпи поради злополука, с друго лице. Такава застраховка е валидна само ако застраховащото лице има интерес от сигурността на другото лице и този интерес има парична равностойност. Син, чийто баща получава помощи и е зависим от него, няма достатъчно основателен интерес да иска застраховането на баща си срещу лична злополука.

Застрахованият не може да бъде обезщетен по застраховка срещу пожар, освен ако не докаже, че има застрахователен интерес от предмета на застраховане. Защото ясно е, че ако няма застрахователен интерес спрямо даден предмет, то той не може да бъде ощетен от разрушаването му и няма за какво да получи обезщетение по застрахователния договор. В този случай договора ще бъде единствено за изплащането на определена сума при застрахователно събитие, при което нито една от страните не е заинтересовано и което извън договора не би могло да е в интерес на застрахования, т.е. този договор ще представлява само едно обзалагане.

Що се отнася до морските застраховки, чл.4 от Закона за морските застраховки от 1906 г. гласи:

Всеки договор за морско застраховане, направен посредством онзалагане е навалиден;
И той се счита за такъв:

а) когато застрахованият няма застрахователен интерес, както трябва да е според закона и при сключването на застрахователния договор не очаква да придобие такъв;

б) когато полижата е направена „със или без интерес“, „без друго доказателство за интерес освен самата полица“ или „без изгода за застрахования при опазване на имуществото“ или е сключена въз основа на други подобни условия, които гласят, че когато няма възможност за опазване на дадено имущество, една полица може да бъде сключена без изгода от опазването на това имущество за застрахователя.

Според чл. 1 от Закона за застраховки-живот от 1774 застраховките без наличието на интерес са недействителни. Независимо от своето наименование тази разпоредба не е ограничен само до застраховки-живот, тъй като той изрично се отнася и до такива срещу всякакви други злополуки.

Следователно счита се, че той би могъл да се отнася до полици за застраховки срещу лични злополуки или по други документи под формата на полици, при покачване или падане на цената на дялове, при определяне пола на дадено лице или в ден на сключване на примирие. От друга страна Закона не важи при застраховане на кораби, различни товари и стоки или на обзалагания, които не са описани под формата на полица. Закона още гласи, че не е позволено на застрахователите да покриват загуби по-големи от количеството или стойността на интереса на застрахования.

В. ОПИСАНИЕ НА ИНТЕРЕСА

1. Общо правило

Въпреки че застрахованият трябва даима някакъв интерес от предмета на застраховане, който да му дава право да направи застраховка свързана с този интерес, според общото правило той не е задължен да уточни или разкрие на застрахователите есттеството или степента на своя интерес.

Що се отнася до морските застраховки, чл. 26 ал. 2 от Закона за морското застраховане гласи:

„Не е задължително в полицата да се уточняват естеството или степента на интереса на застрахования от предмета на застраховката.“

Това, което се изисква е точното описание на предмета, което да е достатъчно условие за обезщетяване на застрахования при наличието на какъвто и да е интерес от предмета на застраховка и независимо дали той е собственика или не. Това до еднаква степен важи когато застрахованият има няколко интереса, различаващи се по своята същност и размери, но свързани с един и същ предмет.

2. Изключения от общото правило

Точно описание на интереса на застраховащият се е необходимо в следните случаи:

а) Когато за наличието на такъв интерес има изрично условие.

б) Когатоо застраховката е за предстоящи изгоди или за причинно обусловена загуба.

в) Когато интереса поради несигурния си характер е съществен за риска.

 

a) При изрично условие

Понякога застрахователите поставят изрично условие, че полицата не трябва да включва интереси от определени видове, освен ако застрахования не ги уточни, както е в случая с поверени стоки или такива дадени на консигнация.

Често застраховащото се лице е длъжно според изрично посочено условие да разкрие на застрахователя или да уточни в договора степента на своя интерес от предмета на застраховката. Във всеки случай той не може да получи обезщетение след загуба, по дело заведено по полицата, освен ако не докаже степента на своя интерес или когато е възнамерявал да обезщети чрез застраховката други интереси освен своя, тяхната степен и намерението си да ги покрие.

б) Предстоящи изгоди или причинно обусловени загуби

Когато особения характер на неговия интерес е такъв, че би предизвикал настъпването на риска, то тогава е правилно да се твърди, че именно самия интерес е предмет на застраховката и при това положение трябва да бъде уточнен.

В този случай интересаот опазването на предмета не е пряк, а само косвен, т.е. от по-дългото му опазване може да се извлече евентуална изгода.

Изгодата или възнаграждението,което вече е уточнено при сключването на застраховката или което би трябвало да бъде придобито в естествения ход на цъбитията преди загубата, не е необходимо да бъдат поотделно определяни, тъй като подлежат на обезщетение по застраховка на имущество, тъй като представляват прекия интерес от това имущество.

От друга страна очакваната изгода, произлизаща от използването на имуществото е нещо съвсем различно. Това че събитието ще настъпи не може да предполага или със сигурност да се твърди в деня на застраховането. Както не може да се твърди че унищожаването на дадено имущество, коетоби могло да е причина за обезщетение винаги причинява загуба на изгодата, тъй като тя може никога да не бъде придобита, дори и ако имуществото не е разрушено. Ето защо според застраховка на имущество предстояща изгода не може да бъде обезщетена. За да бъде покрита тя трябва да е застрахована точно като такава.

Такова застрахованеб е нереално, тъй като предстоящата изгода има характер на нещо, което се очаква. Но несигурността й е очевидна.

По подобен начин определянето не интереса на застрахования е необходимо когато застрахката е срещу причинно обусловена загуба.

в) Несигурен характер на интереса

Дори и когато интерса на застрахования от предмета на застраховката е прях, е необходимо той да разкрие, ако е от необикновен и несигурен характер и съществено засяга риска.

Г. КОГА ТРЯБВА ДА Е НАЛИЦЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯТ ИНТЕРЕС

Наличието на интерес в момента на загуба понякога е от значение

а) Застраховки различни от застраховка-живот

Когато застрахованият в случай на щети причинени при пожар, иска да получи от застрахователите като обезщетение сума, която му се полага по полицата, то тогава е важно той да докаже, че в момента на причиняването им той е имал застрахователен интерес от разрушения предмет. Датата е от огромно зачение, тъй като ако тогава не е имало застрахователен интерес застрахования може и да не е понесъл загуба, в следствие на което той няма право да получи обезщетение.

Не е от голямо значение дали е съществувал този интерес или по-късно е придобит щом възникването му е било преди понасянето на загубата.

Що се отнася до морските застраховки, чл.6 ал.1 от Закона за морско застраховане от 1906 г. гласи:

„Застрахованият трябва да има интерес от предмета на застраховане в момента на ощетяването, а не при сключване на застраховката.“

Изразено бе мнение, че при застраховане срещу пожар застрахованият трябва да има застрахователен интерес в деня на застраховането, в противен случай той не може да получи обезщетение.

Когато в полицата е посочено, че имуществото притежавано от застрахования в деня на застраховането може да бъде заменено от друго, както когато търговец застрахова стоките си, то тогава застрахования има право да получи обезщетение независимо че имуществото, което е разрушено е станало негово притежание едва след датата на подписването на полицата. Обаче както е в гореспоменатия случай, застраховката се отнася не до различни предмети, а само до група предмети, то може да се твърди че групата, а следователно и интереса от нея са съществували в деня на застраховане.

Когато полиците са сключвани от превозвачи или влогоприематели и несъмнено полицата е в сила не само за стоките, които са били тяхно притежание в деня на подписването на полицата, но и за тези които биха могли за известно време да им бъдат поверени.

Тогава застраховката е равносначна на застраховка на група предмети, а не на отделен предмет и интереса на застрахования е интерес от постоянния предмет, т.е. от групата предмети и съществува докато трае договора, незасегнат от промяна в отделните предмети образуващи групата.

Същите аргументи обаче не се отанасят до застраховането на определени предмети, от които застрахования няма интерес при застраховането. Когато става въпрос за определени стоки няма причина, поради която да се прави разлика между морска застраховка и такава срещу пожар и следователно застраховането на бъдещия интерес е валидно щом интереса съществува преди настъпването на загубата.

По различен начин стоят нещата при застраховането на къщи, сгради и подобен вид имущество и според Закона за застраховки-живот от 1774 г., ако се приложи към тези застраховки може да бъде неонходимо интереса да е на лице при сключване на застрахователния договор. Освен това възможно законно разрешение, няма причина бъдещи интереси в такава собственост да не бъдат застраховаеми по същия начин, както бъдещи интереси в определени стоки.

Във всеки случай, ако застрахованият изрично посочи, че има интерес в момента на застраховането, той в същност трябва да има такъв интерес при сключване на застрахователния договор. Придобиването на интерес след застраховането и преди настъпването на загуба не е достатъчно условие.

б) Застраховка-живот

Застрахованият трябва да има застрахователен интерес когато се подписва полицата. Не е от значение дали той престава да има такъв интерес, както когато длъжника, чийто живот е застрахован преди да почине, изплаща на кредитора си дълга.

Застраховане с обратна сила

Независимо от това, че предмета на застраховката може в действителност да е бил разрушен от пожар в деня на сключване на застрахователния договор, в определени случаи договора може да бъде валиден и да е основание за обезщетяване на застрахования въпреки разрушаването на предмета. Тъй като по принцип няма възражение спрямо застраховка с обратна сила, което да гласи че застрахования в деня на загубата на практика е имал застрахователен интерес.

Такъв вид застраховане на къщи, сгради или подобен вид имущество не е забранено от чл. 1,3 от Закона за застраховки-живот от 1774 г. дори и ако Закона се отнася доо застраховки срещу пожар, след като застрахованият в същност е ощетен от нанасянето на опасността срещу която е застрахован и следователно той има застрахователен интерес, съществувал в деня на сключване на застрахователния договор.

За да бъде валиден такъв договор трябва да се уточнят следните условия:

а) че и застрахования и застрахователя не са знаели за щетите при сключването на договора;

б) че и двамата са имали намерение да сключат договор, отнасящ се до такава загуба;

Не е задължително тяхното намерение да бъде изрично споменато. Обаче от използвания език трябва ясно да личи, че именно това е намерението на страните. Ако това не може да бъде разкрито, то полицата е невалидна и първоначалната застрахователна премия трябва да бъде върната. Също така , когато фактът за загуба е известен на двете страни, но размера е неустановен, договор обезщетяващ застрахован срещу подобна загуба би бил невалиден, тъй като в този случай договора е все още договор на случайност.

Що се отнася до морските застраховки, чл.6 ал.1 от Закона за морско застраховане от 1906 г. гласи:

„Застрахованият трябва да има интерес от застрахования предмет по време на загубите, въпрекиче не е длъжен да има такъв интерес, когато се сключва застраховката: ако предметът на застраховката е застрахован като „загубен или не“, застрахования може да получи обезщетение, въпреки че е възможно да е придобил този интерес след загубата, освен ако при подписването на застрахователния договор е знаел за щетите, а застрахователя не.“

Източник: Застраховането. Том 1: Принципи, право и практика, Е. Р. Харда Айзами