Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме вашите лични данни. За осигуряване на правата ви по Общия регламент за защита на данните, Ви молим за вашето съгласие. Страницата на Ай енд Джи Брокерс използва бисквитки (cookies), за да функционира правилно и да подобри своята ефективност. За повече информация: "Политиката за бисквитките"

Не Да
Не Да
Не Да
Съгласен съм

Застрахователни компании

ПУБЛИКУВАНО НА: 25 юли 2018
Застрахователни компании image

Дейността на застрахователните компании във Великобритания се регламентира от Закона за Компаниите от 1985 г. Също така статута на застрахователните компании е уреден в Закона за Застрахователните Компании от 1982 г. и Закона за Финансовите Служби от 1986 г.

Част първа от Закона за Застрахователните Компании от 1982 г. налага ограничения за извършването на определен вид застрахователна дейност. Част втора, която се отнася до всички застрахователни компании, извършващи застрахователна дейност във Великобритания, учредени в страната или извън нея, регулира дейността им по отношение на счетоводния баланс, прехвърляне на дългорочна дейност, непкатежоспособност и ликвидация. Част трета разглежда въпроса за контрола върху застрахователната дейност. Трета А част засяга условията за застраховане на лице – гражданин на страна-членка на Европейският Съюз. Част четвърта се занимава с отделните групи застрахователи. В пета част се съдържат допълнителните постановления.

ОГРАНИЧЕНИЕ ВЪРХУ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

1. Предварително ограничение

Класификация

Съобразно Закона за Застрахователните Компани от 1982 г., застрахователната дейност се дели на:

а) „дългосрочна дейност“ или застрахователна дейност на всяка една от групите, определени в таблица 1 от Закона от 1982 г.;

б) „обичайна дейност“ или застрахователна дейност на всяка една от групите, определени в таблица 1, част 2 от същия закон;

Сключването и изпълнението на договор, чийто главен предмет принадлежи към определена група застраховки, но съдържа допълнителни условия, влизащи в друга група застраховки, се отнася само и единствено до първата спомената група.

Сключването на договор, чийто вид принадлежи към определен вид от дългосрочната дейност на компанията, може да съдържа допълнителни условия засягащи например застраховка срещу злополука и застраховка срещу болест, само ако застрахователят е упълномощен да извършва застраховки-живот и пенсионно застраховане.

Посоченото по-горе правило се отнася и за договор, чийто вид принадлежи към групите на обичайната дейност, но съдържа допълнителни условия, засягащи друг вид дейност, с изключение на кредит или гаранция.

Ограничение върху извършването на застрахователна дейност

Нито едно лице няма право да упражнява застрахователна дейност по занятие във Великобритания, ако не отговаря на изискванията на Закона за Застрахователните Компании от 1982 г. уредени в чл.2 ал.1.

Правилото не важи за:

Застрахователна дейност (различна от индустриално застраховане), извършвана от:

  • член на Лойдс;
  • организация, регистрирана по указите, отнасящи се до взаимоспомагателните дружества;
  • профсъюз или асоциация на разботодателите, където застрахователната дейност е ограничена до осигуряване на членовете им с взаимоспомагателна каса;

Също така правилото не важи за:

  • индустриално застраховане, извършвано от взаимоспомагателно дружество, регистрирано по указите отнасящи се към тези дружества;
  • отпускане на кредит, гаранция, различни финансови загуби, ако дейността се осъществява единствено за целите на банковия бизнес;
  • обичайна дейност, състояща се в сключване и изпълнение на договор от застрахователна компания, която извършва само даден вид застраховане, като изгодите предоставени по договора от застрахователя са изключително изгоди в натура;

Застрахователен договор, сключен от лице, което няма право да извършва такъв вид застрахователна дейност, е нищожен по право. Другата страна има право да получи обратно паричните суми или собственост, прехвърлена по силата на договора, заедно с обезщетение за загубите, понесени от нея в резултат на участието си в договора. Но Съдът може да признае договора за действителен, ако се докаже:

а) че лицето, упражняващо застрахователна дейност, съзнателно е считало, че участието му в договора не е в противоречие със закона;

б) че с оглед запазването интересите на страните договора трябва да бъде изпълнен;

Ако договорът се обяви за действителен от Съда и въпреки това застраховащия се рещи да не изпълни поетите задължение на основание липсата на правоспособност на застрахователя и си получи обартно даденото, то няма право да търси обезщетение.

Нарушение на установено със закон правило не прави застрахователния договор нищожен, поради противоречие със закона в степен по-голяма от гореспоменатата и не засягадействителността на презастрахователен договор, сключен по отношение на първия договор.

2. Правоспособни застрахователни компании

Лицензиране от Министъра на финансите

Във Великобритания Министърът може да разреши на едно лице да изпълнява класовете застрахователна дейност, определени в таблица 1 и 2 на Закона за Застрахователните Компании от 1982 г., или само даден вид от тези класове, който ще бъде посочен в лицензията.

Правоспособността може да бъде ограничена до индустриално застраховане или до презастрахователна дейност. Но едно лице няма право да упражнява производствена застрахователна дейност, ако не е посочена тази дейност в лицензията.

В лицензията се посочват видовете застрахователни сделки от обичайната дейност, които се отнасят към съответните групи посочени в Част 2, таблица 2 на Закона за Застрахователните Компании от 1982 г. Всяко подновяване на лицензията отменя действието на предходната.

Правно положение на застрахователните компании получили лицензия преди 1982г.

Компания получила лицензия преди 01.01.1982 г. да извършва застрахователна дейност във Великобритания от клас посочен в Таблица 1и 2 на Закона за Застрахователните Компании от 1981 г. (или вид от този клас дейност), остава в правото си да упражнява дейност от съответния вид, посочен в Таблица 1 и 2 на Закона за Застрахователните Компании от 1982 г. (или съответния вид от този клас дейност).

Едно лице няма право да упражнява индустриална застрахователна дейност, освен ако:

  • е извършвало такава дейност преди 01.01.1982 г.
  • е имало право да изпълнява тази дейност преди 28.01.1982 г. по чл.3 от Закона за Застрахователните Компании от 1981 г.

3. Молба за лицензиране

Представяне на предложения

Министърът няма право да издава лицензиям ако не е изпълнено следното:

а) лицето да е отправило молба за извършване на дейност от определен клас, като е приложило сведения, които могат да бъдат изискани от него или в съответствие с разпоредбите на Закона за Застрахователните Компании от 1982 г.

б) Министърът е удовлетворен от сведенията, представени от компанията и преценява, че молбата може да бъде изпълнена.

В срок от шест месеца след получаване на изисканите сведения, Министърът трябва да реши дали ще издаде лицензия. В ключай, че откаже да я издаде, той е длъжен писмено да уведоми лицата за причините за своя отказ.

Смесване на дългосрочна и обичайна дейност

Министърът може да разреши на дадено лице да извършва едновременно дългосрочна и обичайна дейност, само ако:

а) дългосрочната застрахователна дейност е ограничена до презастраховане;

б) при издаване на лицензията, лицето законно упражнява във Великобритания и двата вида дейности – дългосрочна и обичайна (ограничени до презастраховане);

Предложители от Великобританния

Министърът има право да издаде лицензия на лице, чието главно управление се намира във Великобритания, ако той е:

а) компания;

б) регистрирано дружество;

в) юридическо лице, учредено със закон гласуван от Парламента или от кралска харта, и правоспособно да изпълнява застрахователна дейност (но не в размера предложен в молбата);

Не може да бъде издадена лицензия на компания, чието главно управление се намира във Великобритания, но има акционерен капитал, част от който е записан след 28.01.1993 г. и не е изцяло внесен.

Също така лицензия не може да бъде издадена на компания, чието седалище се намира във Великобритания, ако Министърът прецени, че директор, ревизор, управител или главен агент нает от компанията, не е подходящ за изпълнение на длъжността.

Не може да бъде издадена лицензия на компания, чието главно управление се намира в друга страна-членка е ЕО, освен ако той има представител, който е:

  • физическо или юридическо лице, живеещо или със седалище във Великобритания и е посочено като представител на предложителя;
  • лице, упълномощено да действа изцяло от името на компанията;
  • лице, което е финансов ревизор и не се занимава със счетоводството на дейност, извършвана от компанията.

Лицензия не се издава на лице, чието седалище се намира в друга страна-членка, ако Министърът прецени, че някои от административните работници на компанията не са подходящи за изпълнение на поставената им длъжност.

Когато компания, чието седалище се намира в страна-членка, различна от Великобритания, иска лицензия за упражняване на презастрахователна дейност, то:

а) Министърът може да издаде лицензия, ако е убеден, че компанията е юридическо лице, което има право по закона на съответната страна да упражнява застрахователна дейност всъщата тази страна;

б) Министърът може да не издаде лицензия, ако прецени, че директор, ревизор, управител или главен агент, работещ за компанията не е лице, подходящо да изпълнява поставената му длъжност;

Министърът няма право да издава лицензия по отношение на дългосрочната и обичайна дейност на лице, чието седалище не се намира в страна-членка на ЕО, ако не е убеден:

а) че компанията е юридическо лице, което има право по закона на съответното място, където се намира седалището му, да упражнява дългосрочна или обичайна дейност;

б) че лицето има във Великобритания авоари на стойност съгласно наредбата от Закона за Застрахователните Компании от 1982 г. чл.9 ал.1;

в) че лицето е направил депозит на сума в размер, съгласно наредбата от Закона за Застрахователните Компании от 1982 г.

В случай, че лицето желае да извършва едновременно дейност във Великобритания и в друга страна или страни-членки на ЕО, и Министърът, и компетентната власт на другата страна или страни се съгласяват с това, то Министърът може да издаде лицензия по отношение на дългосрочната и обичайна дейност, ако е убеден, че:

  • лицето има в другите посочени страни авоари съгласно наредбата;
  • лицето е направило депозит, който се одобрява от Министъра и компетентната власт или власти на другата страна;

Министърът няма право да издава лицензия на лице, чието седалище се намира в страна, която не е членка на ЕО, освен ако то има представител, който:

  • е лице живеещо във Великобритания и е посочено, като представител на компанията;
  • е лице, упълномощено да действа изцяло от името на компанията;
  • в лице, което не е финансов ревизор и не работи по счетоводството на дейност, извършвана от компанията

Министърът не издава лицензия на лице, чието главно управление не е в страна-членка на ЕО, ако прецени че някой от:

  • представителя на предложителя;
  • директор, управител или ревизор, работещи за предложителя;
  • главният агент на компанията не е лице, подходящо за изпълнение на поставената му длъжност;

4. Отнемане на лицензия

Отнемане поради започване на нова дейност

Министърът може да отнеме лицензия при отказ на компанията от нея или на основание, че:

  • по негова преценка, компанията не е изпълнила задълженията си по силата на Закона за Застрахователните Компании от 1982 г. ио Закона за Финансовите Служби от 1986 г.;
  • по негова преценка, компанията не е изпълнила задълженията си по силата на наредба от Закона на друга страна-членка на ЕО, като по този начин не е изпълнила общия застрахователенДиректив на ЕО;
  • има основание съгласно Закона за Застрахователните Компании от 1982 г., за отказна лицензияна тази компания;
  • компанията не извършва застрахователна дейност в другата страна-членка на ЕС, където се намира главното й управление или където е направила депозит;

Министърът издава инструкция, с която нарежда на застрахователната компания да преустанови извършването на дейността, посочена в инструкцията.

Ако такова нареждане бъде издадено без молба от страна на застрахователната компания, Министърът е длъжен писмено да уведоми компанията за причините, довели до това решение.

Нареждането не пречи на компанята да изпълни поетите задължения по застрахователни договори, ако са сключени преди да бъде издадена инструкцията.

След като е било издадено нареждане по отношение на компания, чието седалище се намира извън пределите на Великобритания, в страна-членка на ЕС, Министърът има право да анулира или да промени нареждането, ако след обсъждане с контролната власт на другата страна, той прецени, че е правилно да постъпи така.

С изключение на гореспоменатия случай, инструкция, за която и да е компания не може да бъде анулирана или променяна. Но ако в последствие Министърът издаде на компанията лицензия за извършване на застрахователна дейност от клас, посочен в инструкцията, то това нареждане престава да е в сила.

Уведомяване за отнемане на лицензия

Преди да се издаде нареждане, без да има молба отт страна на засегнатата компания, Министърът трябва да изпрати до компанията писмено известие, в което да уведомява:

  • за причините, поради които счита за правомерно издаването на това нареждане;
  • че в срок от един месец от датата на получаване на нареждането, компанията може да направи писмено изложение пред него или устно такова пред служител на Министерството на търговията.

Преди да се издаде нареждане, с което се забранявана основание на чл.7 ал.3, чл.8 ал.2 и чл.9 ал.5 от Закона за Застрахователните Компании от 1982 г. издаването на лицензия, министърът трябва да изпрати писмено известие до лицето, чиято годност се поставя под въпрос, в което да уведомява:

  • за причините, поради които счита за правомерно издаването на това нареждане;
  • лицето, до което е изпратено уведомяването има право в срок от един месец от датата на получаване на нареждането, да направи писмено или устно такова пред служител на Министерството на търговията, посочен лично от Министъра. С изключение на случаите, в които лицето, чиято годност да заема дадена длъжност е под въпрос, е ревизор, Министърът е длъжен да разгледа направените изложения в отговор на уведомяването по чл.12 ал.2, преди да издаде нареждане, с което отнема правата на компанията по чл.12 ал.1.

Уведомяване, изпратено по чл.12 ал.1 или чл.12 ал.2 трябва да изясни причината, поради която Министърът е решил да го издаде.

Когато е направено изложение в отговор на уведомяването, то трябва да бъде взето под внимание преди да бъде издадено нареждане.

Всяко едно уведомяване може да бъде изпратено по пощата, като е адресирано до мястото на пребиваване или до служебния адрес на лицето.

След издаване на нареждане, министърът е длъжен да публикува известие относно него в „Лондон Газет“ или по някакъв друг начин да уведоми обществеността.

Окончателно отнемане на лицензия

Когато една застрахователна компания изцяло престане да упражнява застрахователна дейност във Великобритания, или дейност от определен клас, министърът има право да издаде нареждане, с което да отнеме лицензията на тази компания за упражняване на застрахователна дейност от определения клас.

Ако лице, правоспособно да извършва застрахователна дейност от определен клас, в срок от дванадесет месеца изобщо не извършва тази дейност, Министърът имаправо да му отнеме лицензията за упражняване на споменатата дейност.

Също така той може да нареди да се отнеме лицензия на дадена компания за извършване на инвестиционна дейност, ако прецени че компанията не е изпълнила задълженията си, по Закона зафинансовите служби от 1986 г., или ако е член на призната самоуправляваще се организация и не е изпълнила задълженията си според наредбите на тази организация.

5. Нарушения

Лице, което извършва дейност в разрез а част 1 от Закона за Застрахователните Компании от 1982 г. се наказва с цялата строгост на закона.

Наказание се налага на лице, което за да получи лицензия, умишлено представи неверна информация.

Физическо лице, изпълняващо длъжност: изпълнителен директор, ревизор, контрольор или главен агент признато за виновно подлежи на:

  • осъждане на не повече от две години затвор или глоба или и двете;
  • осъждане по бърза процедура или глоба в размер на хиляда лири, или ако е по-висока, сумата предвидена по чл.32 на Закона за съдилища от първа инстанция от 1980г.;

Източник: Застраховането. Том 1: Принципи, право и практика, Е. Р. Харда Айзами